Костадин Попов
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Костадин Попстоянов.
| Костадин Попов | |
| български революционер | |
| Роден |
около 1850 г.
|
|---|---|
| Починал | 30 ноември 1904 г. (стар стил)
|
| Учил в | Одринска българска мъжка гимназия |
Костадин Попов (Попстоянов) Гълъбов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и петрички войвода на Върховния македоно-одрински комитет.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Костадин Попов е роден около 1850 година в махалата Гега на петричкото село Игуменец[2] в семейството на свещеник Стоян Гълъбов. Учи в килийно училище при баща си, в Чуриловския манастир и в българската гимназия в Одрин. Става свещеник, служи на български език и активно участва в българската църковна борба. Член е на Петричката българска община.[1]
Започва да се занимава и с революционна дейност и се присъединява към ВМОРО, но по-късно преминава на страната на ВМОК. Заподозрян, минава в нелегалност и от 1900-1901 година е четник при Стойко Бакалов, а от 1901 е в четата на Алексо Поройлията.[3].
През Горноджумайското въстание от 1902 година е самостоятелен войвода в Петричко[4]. На 28 септември 1902 година по време на въстаническите действия е един от ръководителите на сражението в местността Черната скала при село Барбарево, Струмишко. След потушаването на въстанието, остава да действа в района си с малка чета.[5] Участва и в Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година, а след разгрома му се установява в Дупница.[1]
След амнистията от 1904 година се връща в Османската империя, но е убит при турска засада в местността Чалиите на мястото на днешното село Първомай.[6]
Баща е на учителя Никола Попов и дядо на Антон Попов.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 139.
- ↑ Или в 1878 година; Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 383.
- ↑ Революционната борба в Гевгелийско по спомените на Илия Костадинов Докторов. Съставител: Кирил Григоров Пърличев, „Македония прес“, София, 2004, стр. 149.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 136.
- ↑ Георгиев, Георги. Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895 – 1903). София, Македонски научен институт, 2008. ISBN 9789548187756. с. 213.
- ↑ Тараков, Тодор. „Нов документ за революционното движение в Петричко след Берлинския конгрес“. Списание „Македонски преглед“, кн. 1, София, 2010, стр. 119.
