Никола Попов (учител)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Никола Попов.

Никола Попов
български революционер
Роден
Починал
Семейство
ДецаАнтон Попов

Никола Костадинов Попов, известен като Даскала[1] и Махленски,[2] е български просветен деец и революционер.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Никола Попов е роден в 1889 година в игуменската махала Гега в семейството на свещеника и революционер Костадин Попов. В 1900 година завършва четиригодишния педагогически курс на българското педагогическо училище в Сяр заедно с Костадин Точев.[2] Работи като учител в Тополница, Елешница и други села. Влиза във ВМОРО. Четник е във върховистката чета на Дончо Златков.

При избухването на Балканската война организира милиция, която подпомага настъплението на българската армия. Участва в Първата световна война и на фронта става социалист, като в края на войната става и член на Българската работническа социалдемократическа партия (обединена).

След войната основава социалдемократическа група в Гега и в 1919 година е избран за кмет. Организира изграждането на водопровод и на пътя Гега – Струмешница. Инициатор е за откриването на първата сборна прогимназия в Игуменец в 1922 година и за основаването на потребителската кооперация „Напредък“ за насърчаване на тютюнопроизводството. В 1920 година става член на Македонската федеративна организация. Обесен е от четниците на войводата Димитър Димашев от ВМРО край Гега, заедно с другарите му Малин Шуманов и Андон Попгеоргиев (Фокеро) от Чурилово.[3]

Баща е на комуниста Антон Попов.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 383.
  2. а б Точев, Богомил. Кратка история на моето родно село Лешница. София, „Илинда - Евтимов“, 2003. с. 51.
  3. Тюлеков, Димитър. „Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934“, Благоевград, 2001.
  4. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 139.