Димитър Димашев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитър Димашев
български революционер

Роден
1889 г.
Починал

Димитър (Мито) Ст. Димашев, наричан Димаш войвода или Крумовски[1], е български революционер, войвода на Вътрешната македонска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1889 година[2] в село Алексово, Кукушко, тогава в Османската империя. Завършва второ отделение. През 1912 година е четник при Тодор Александров. Участва като доброволец в Македоно-одринското опълчение през Балканските войни в Кукушката чета.[3] След войните се установява със семейството си в село Орман, Петричко.

При възстановяването на революционната организация след 1920 година е войвода в Кукушко и Ениджевардарско. През май 1923 година застава начело на Кукушката околийска чета. През юни Кукушката чета заедно със Солунската на Васил Чакаларов и Поройската минават Беласица и Димашев действа заедно със Солунската чета в Кукушко след 15 юни. Четата развива оживена дейност, организира околията и през ноември 1923 година свиква околийското ръководно тяло и избира делегат за Солунския окръжен конгрес. През юли се сражава при Сарджали, като губи четника Трайко Атанасов, заловен на сръбската граница. През август се сражава без загуби в Круша след предателство. За кратко е четник в разбойническата чета на Митьо Ганев[4].

След 1924 година българите в Кукушко са изделени по конвенцията за изселване и дейността в Кукушко заглъхва, макар и през май четата отново да навлиза в областта и дава сражение, в което загива четникът Иван Ташев от Морарци.[5]

През 1924 година участва като делегат на Солунския окръжен конгрес на ВМРО и е избран за редовен член на окръжното ръководство[6]. През октомври 1925 година Димашев активно участва в отблъскването на гръцките войски при така наречения Петрички инцидент. Заедно с Никола Манчев, оглавява отряд от 300-350 души от местните селски чети, които се сражават при пограничен пост № 7 в Беласица, югоизточно от Петрич.[7] От 1927 година е войвода в Струмишко.[8]

При разцеплението във ВМРО застава на страната на крилото на Александър Протогеров.[7] Участва в протогеровистката експедиция към Петрички окръг[9]. Четата е разбита при Юндола, пленен е и е убит в 1928 година край Самоков заедно Иван Бабунски.[10][11]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.56
  2. Към 1912 година е 23-годишен.
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 210.
  4. Михайлов, Иван. Спомени, Том IV, 1973, стр.751
  5. Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925), Веда МЖ, София, 2005, стр. 134 – 135.
  6. Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925), Веда МЖ, София, 2005, стр. 27, 87 – 91.
  7. а б Тюлеков, Димитър. „Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934“, Благоевград, 2001.
  8. „Исторически Преглед“, 1992, „Български историческо дружество“, Институт за история към БАН, стр. 68
  9. Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.18.
  10. Македонски научен институт
  11. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 47.
     Портал „Македония“         Портал „Македония