Морарци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Морарци
Αντιγόνεια
— село —
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Кукуш
Надм. височина 342 m
Население (2001) 122[1] души

Морарци или Моравци, Моравца, Морафча (на гръцки: Αντιγόνεια, Антигония, до 1927 година Μοράφτσα, Морафца[2]) е село в Република Гърция, разположено в дем Кукуш, oбласт Централна Македония. Селото има 122 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 11 километра северно от град Кукуш (Килкис).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В съдебен процес от 1724 година, в който се разглежда оплакване на жителите на Авретхисарска каза срещу злоупотреби от страна на аяни при събирането на данъци, село Морафча е представлявано от Дельо, син на Стойо, Георги, син на Неделко, Калояни, син на Петко и Стойко, син на Стоян.[3]

В XIX век Морарци е българско село в каза Аврет Хисар (Кукуш) на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Морарци (Morartzi) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) със 140 домакинства, като жителите му са 640 българи.[4] В учебните 1881 - 1882 и 1882 - 1883 Българската екзархия издържа учител в Морарци.[5] В 1901 година българският учител в Морарци Никола Дупков от Кукуш е заточен след Солунската афера в Бодрум кале.[6]

През ноември 1880 година морарци се опакват в Екзархията, че владиката и гъркоманите в Кукуш с помощта на власите им отнели църквите. Селяните искат от Екзархията да им се изпрати поне един учител. По-късно отново се оплакват от гръцкия владика заедно с околните села Шемница и Деречифлик.[7]

Към 80-те години на ХІХ век местните жители успяват да откупят цялата си земя от чифликчиите.[8]

Константин Станишев пише за Морарци:

Това бе една паланка с повече от 400 къщи и с над 2000 будно и предприемчиво население. Тук нямаше не само нито един турчин или циганин, но и никакъв представител на властта. Поради това често пъти в селото се спираше някоя подгонена или нуждаеща се от почивка чета. За Чернопеев, който постоянно търсеше схватки с турския аскер, Морарци бе това, що серското село Скрижево е било за Гоце, когато е обикалял окръга. Още в далечното минало от морарските стари гробища са били пренасяни нощно време камъни до брега на Солунския залив, близо до устието на река Галик. Тук, натоварени на нарочно спрял в близост параход, се откарват в матушка Русия, да им четат надписите... До 1894 - 1895 година все още живееха в селото люде, кои са взимали живо участие в тяхното пренасяне. В черковно-училищната борба Морарци също е взимало живо участие. След откриването на Солунската гимназия много младежи са завършили нейния пълен курс, някои от които след това са следвали висши науки както в София, така и в странство, на Запад.

Занаятчии-дюканджии, както и търговци с прями връзки със Солун не липсваха. Главният поминък на цялото население тук, поради изобилието на черничеви листа в близката околност на селото, бе бубарството. Морарцалиите всяка година изнасяха на пазара най-многото и най-ценните пашкули.[9]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Морарци има 1 200 жители българи християни.[10]

Християнското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Морарци (Morartzi) има 1 600 българи екзархисти и в селото работи българско училище,[11] в което учителства деецът на ВМОРО Димитър Попстаматов.[12]

В Морарци служат униатските свещеници Иван (Дели) Стоянов (1875 - 1910), поп Анагнош, синът му Алекси Анагношев (1906 - 1919), Мико Наков (служил в Морарци и Лельово, 1904 - 1919), Атанас Иванов (служил в и в Мирово и Алексово, 1918 - 1921), Христо Иванов (1912 - 1916).[13]

При избухването на Балканската война в 1912 година 54 души от Морарци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[14] По време на войната в селото влизат българските чети на Гоце Междуречки и Михаил Думбалаков. Думбалаков пише за Морарци:

Сгушено в недрата на Круша планина, селото се отличава със своя угледен външен вид. Богато и голямо село с чисто български колорит, Мурарци ни посрещна като скъпи гости.[15]

По данни на католическия свещеник Ван ден Пукхейд селото е изгорено от гръцки военни през Междусъюзническата война[16].

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Населението му се изселва главно в град Струмица и района, тогава в пределите на Царство България и на негово място са настанени гърци бежанци. През 1926 години селото е прекръстено на Антигония.[17] В 1928 година селото е изцяло бежанско с 96 семейства и 366 жители бежанци.[18]

След 1919 година, когато Струмишко остава в Кралството на сърби, хървати и словенци, морарчани се местят в Светиврачко. Униатските жители на Морарци се установяват край Гара Левуново, където основават село Делчево, днес Ново Делчево.[13]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Морарци
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Попхристов (1889 - 1959), български журналист
  • Flag of Bulgaria.svg Мито Морарцалиев, кукушки войвода на ВМОРО през 1912 година[19]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Бояджиев (1878 - ?), български фармацевт, завършил аптекарство в Прага[20]
  • Flag of Bulgaria.svg Трайко Мечев (Морарцалията), български революционер
Македоно-одрински опълченци
  • Flag of Bulgaria.svg Гоце Ангелов, 35-годишен, зидар, ІV отделение, Кукушка чета, 4 рота на 14 воденска дружина, убит при Говедарник на 8 юли 1913 година[21]
  • Flag of Bulgaria.svg Гоце Анд. Алишанов (Алековали), 32 (35)-годишен, земеделец, ІV отделение, Кукушка чета, 4 рота на 14 воденска дружина[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър (Мито) Хр. Алишанов (Алиманов), 25 (26)-годишен, зидар, неграмотен, Кукушка чета, 4 рота на 14 воденска дружина[23]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Ташев (1876 - 1924), български революционер, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, войвода на Кукушката чета
  • Flag of Bulgaria.svg Илия (Ильо) Ат. Бакалов, 27-годишен, земеделец, IV отделение, Кукушка чета, 4 рота на 14 воденска дружина, убит при Царево село, Пехчевско[24]
  • Flag of Bulgaria.svg Мито Андонов, 3 рота на 15 щипска дружина[25]
  • Flag of Bulgaria.svg Мито К. Ангов, 19 (20)-годишен, обущар, ІV отделение, Кукушка чета, 4 рота на 11 серска дружина, 15 щипска дружина[26]
  • Flag of Bulgaria.svg Туше Ан. Бабалов, 33-годишен, земеделец, ІІІ отделение, Кукушка чета на Иван Ташев, 15 щипска дружина[27]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Андонов, 3 рота на 15 щипска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[28]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ΓΕΝΙΚΗ ΓΡΑΜΜΑΤΕΙΑ ΕΣΥΕ. Данни от преброяването на населението в Гърция от 2001 година (PDF). // 2001. с. 172. Архив на оригинала от 2009-03-18. Посетен на 22 октомври 2008.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μοράφτσα - Αντιγόνεια
  3. Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало, София, 1969, с. 42.
  4. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995. стр. 164-165
  5. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга втора, стр. 28.
  6. „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 69, ISBN 9549514560
  7. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 357.
  8. Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало, София, 1969, с. 170.
  9. Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 49.
  10. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр.168.
  11. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne", Paris, 1905, рp. 98-99.
  12. Николов, Борис Й. Вътрешна Македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, с. 138
  13. а б Кратка история на енория „Успение Богородично“ в село Ново Делчево. // Католическа апостолическа екзархия. Посетен на 2015-10-13.
  14. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 864.
  15. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, томъ ІІ, София, 1937, стр. 198.
  16. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.197
  17. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  18. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  19. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 111.
  20. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 49.
  21. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 26.
  22. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 15, 20.
  23. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 20.
  24. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 76.
  25. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 38.
  26. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 35.
  27. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 75.
  28. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 40.


     Портал „Македония“         Портал „Македония