Горчиво езеро

Тази статия е за езерото в Гърция. За езерото в Египет вижте Голямо горчиво езеро.

---

Горчиво езеро Πικρολίμνη
— солено езеро —
Местоположение в Кукуш40.834722, 22.812778
Местоположение	Северна Гърция
Дължина	2425 m
Ширина	2350 m
Площ	3,772 km2
Дълбочина	1 m
Надм. височина	50 m
Населени места	Гьолбаш, Хаджилар, Наръш, Али Ходжалар
Горчиво езеро в Общомедия

Горчивото езеро, също Солено-горчивото езеро или Аджи гьол (на гръцки: Πικρολίμνη, Пикролимни, на турски: Acı Göl, Аджъ гьол) е малко езеро в Егейска Македония, единственото солено езеро в Гърция.

Местоположение

Разположено е на 50 m надморска височина в южната част на дем Кукуш на 5 km западно от река Галик (Галикос). На изток тече Вардар (Аксиос). На юг от езерото е разположено село Гьолбаш (Пикролимни), на изток Хаджилар (Ксилокератия), на юг Наръш (Неа Филаделфия) и на запад Али Ходжалар (Микрокамбос).

На Горчивото езеро е кръстен и съществувалият до 2011 година дем Горчиво езеро с център Али Ходжалар.

Описание

Езерото е малко и кръгло и обхваща площ между 3,7 и 4,5 km², с дълбочина от 0,5 до 0,7 m. Максималната му дължина достига 2,4 km, максималната му ширина 2,3 km, а периметърът му е приблизително 8,5 km.

Езерото е с висока соленост – три пъти по-голяма от тази на Мъртво море и затова е известно като Гръцкото Мъртво море. Солеността му се дължи на вулканичните скали в района, докато дъното му е съставено от глина със серни съединения и нитрати. Пикролимни пресъхва през лятото, образувайки езерни евапорити с основни компоненти гипс, анхидрит и халит, като по това време е отворен и езерният плаж, което е идеално за калотерапия на открито.

Разнообразието на езерото, зловещият пейзаж, лесната достъпност и голямото биоразнообразие от видове птици класифицират Пикролимни като първокласна влажна зона.

Флора

Около езерото има обработваеми площи и разпръснати гъсти растителни ивици. По периметъра му има диви тръстикови масими от вида Phragmites australis. Езерото е покрито с водорасли, но също и с рядка халофитна растителност, която се различава от тази на крайбрежните влажни зони поради различния състав на солите. Тази растителност се състои от „странни“ растения, като Puccinellia convoluta, Crypsis aculeata, Suaeda maritima, Camphorosma annua, Plantago coronopus, гърлицата Limonium gmelinii, Spergularia nicaeensis и Elymus elongatus. Други растения, които се срещат са видове, които растат сред обработваемите площи и в малките гъсти растителни петна около Горчивото езеро. Това са Tragopodon dubius, Aristolochia rotuda, Consolida regalis paniculata, Convolvulus holosericeus, Ajuga chamaepitys, Alkana tinctoria, Convolvulus althaeoides argyreus, дивият карамфил Dianthus deltoides deltoides, Muscari comosum и орхидеята Serapias lingua.

Често във водите на Горчивото езеро се задържат големи ята от фламинго, а много редки крайбрежни и блатни видове го избират за зимуване, като например къдроглавият пеликан. От хищните птици в района се срещат обикновен мишелов, осояд, орел змияр, тръстиков блатар, полски блатар, ливаден блатар, малък ястреб, малък сокол, керкенез и вечерна ветрушка. От водоплаващите тук се срещат големи белочели гъски, клопачи, зимни бърнета, фишове, летни бърнета, зеленоглави патици, кафявоглави потапници и бели ангъчи. Останалите водни и крайбрежни видове включват сива чапла, малка бяла чапла, малък воден бик, турилик, малък брегобегач, малък горски водобегач, голям зеленокрак водобегач, кокилобегач, речен дъждосвирец, речна чайка, речна рибарка, саблеклюн, черноврат гмурец, голям гмурец, кафявокрил огърличник, малка пъструшка и други. Разхождайки се по черните пътища около езерото и между нивите, могат да се срещнат множество дребни птици в земеделските земи и откритите пространства, като ливадна бъбрица, малка чучулига, дебелоклюна чучулига, черноглава овесарка, обикновен скорец, сива овесарка, пъдпъдък, обикновен пчелояд, черночела сврачка, червеноглава сврачка и синявица. И накрая, в тръстиките живеят красиви малки птици, като пъстроопашато шаварче, свилено шаварче, тръстиково шаварче и блатно шаварче.

Херпетофауната на района включва зелени крастави жаби, дървесници, редките изрисувани жаби, зелени гущери, сиви водни змии, жълтоухи водни змии и отровници. В околните ниви живеят редките лалугери, а други бозайници са язовецът, невестулката, златката, заекът и лисицата.

История

В 1884 година Кузман Шапкарев пише за езерото:

„

Солено-горчиво-то езеро. Въ Българска-та история се споменува че пьрва-та важна война между Крума и Византийци-тѣ се породила поради една распря, що станѫла между Българский царь и Грьцкий-тъ за нѣкои солени езера, кои-то се намирали въ Македония, на истокъ отъ Мъгленъ. Нека забѣлѣжимъ пьрво че днесь не сѫществува градъ „Мъгленъ,“ а само една нахия съ това име наричана, коя-то се намира на сѣверо-западъ отъ Кукушката кааза, задъ р. Вардаръ, подъ политическо-то управлѣние на г. Воденъ и второ, че има Мъгленска или Катраничка Епархия съ Архиепископско сѣдалище: градъ „Леринъ.“ А колко за споменувани-тѣ въ история-та солени езера ще кажѫ че, до колко що знаемъ ние, езера въ Македония има много, а на това мѣсто, за кѫдѣ-що се говори, има двѣ, едно съ блага вода, 4 часа на западъ отъ Кукушь, наричано Драгомирско или Арджанско отъ имена-та на ближни-тѣ тамъ села „Драгомирци“ и „Арджанъ,“ и друго, солено, малко на югъ, 3—4 часа на югозападъ отъ Кукушь, а 4 ч. на сѣвероистокъ отъ Солунъ и 2 близу часа до „Женско“, столица-та на Мъгленска-та княгиня. Това езеро днесь се нарича „Аджи-гьоль“ — горчиво езеро, близу до кое-то има и село, Аджиларь наричано, кое-то, вѣроятно, име-то си зело отъ езеро-то. Езеро-то има обиколка около 2—3 часа и състои отъ вода солено-горчива, много по-горчива отъ морската и толко, що-то въ нея не може да живѣе и не живѣе никакво животно нито чьрвъ даже. Въ нѣкои години, кога-то лѣтниий-тъ пекъ е много силенъ, ако прѣди него е дождило, езерска-та вода се сиросува—кристалосва се и се чини како замрьзнѫло цѣло-то езеро. Вдьрвена-та сольна кора, често единъ пьрстъ и повече, дебѣла, крьшать я на платини (пластове), та натрупвать вънъ на купове и отъ тамъ я продавать. Това е, горчива соль, съ бѣлоцьрвенъ цветъ. Съ нея кърмять овци-тѣ, готвать ястия или тълчена съ легко почуквание ядять я съ подсолванье залъци-тѣ и мрьвки-тѣ, нъ никакъ не е бива за посольванье сиренье, риба или мѣсо (пастарма); защо-то тя нѣма свойство-то да стега посольвени-тѣ нѣща, а още ги распуща повече. Експлоатирание-то на това солено езеро принадлѣжи на царство-то. Отъ мѣстоположение-то на това езеро историци-тѣ могѫть да заключать двѣ нѣща: а) Че Крумова-та Дьржава се простирала 4 часа близу до Солунъ. б) Че Дьржавица-та на послѣдня-та Мъгленска княгиня обѣмала всичко то пространство отъ Леринъ, днесь Архиепископский прѣстоленъ градъ на Мъгленска-та Епархия до Кукушь, гражданско управително сѣдалище на женска-та или Авретъ-Хисарска кааза, включително, разумѣва се и съ каази-тѣ имъ.

“