Направо към съдържанието

Али Ходжалар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Али Ходжалар
Μικρόκαμπος
— село —
Гърция
40.841° с. ш. 22.7748° и. д.
Али Ходжалар
Централна Македония
40.841° с. ш. 22.7748° и. д.
Али Ходжалар
Кукушко
40.841° с. ш. 22.7748° и. д.
Али Ходжалар
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемКукуш
Географска областСолунско поле
Надм. височина80 m
Население529 души (2021 г.)
Пощенски код57011
Телефонен код23410

Али Ходжалар или Алихаджалар или Али Оджалар (на гръцки: Μικρόκαμπος, Микрокамбос, до 1927 година Αλή Χοτζαλάρ, Али Ходзалар[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Кукуш, в област Централна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 80 m надморска височина,[2] на 3 km западно от бреговете на Горчивото езеро (Пикролимни) в дъното на Солунското поле, югозападно от град Кукуш.[3]

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Али обджалар (Ali-objalar) е посочено като село в Авретхисарската каза с 55 къщи и 260 жители българи.[4] Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Али Хаджаларъ има 320 жители българи.[5] Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[6] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото (Alikhodjalar) има 384 българи екзархисти и в него работи едно българско училище с един учител и 19 ученици.[7]

По време на Хуриета през първата половина на 1909 година в Алиоджалар е основано бюро (клон) на Съюза на българските конституционни клубове.[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година осем души от Али Ходжалар са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война Али Ходжалар попада в Гърция. По време на войната почти цялото му население - 87 български семейства бяга в България. От тях 16 се установяват в Струмишко.[2]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Ал Оджалар (Ал-оџалар) има 55 къщи „славяни християни“.[10]

След Първата световна война всички останали жители на селото бягат в България.[2] На тяхно място са заселени гърци бежанци.[2]

В 1927 година селото е прекръстено на Микрокамбос.[11] В 1928 година Али Ходжалар е представено като чисто бежанско село със 157 бежански семейства и 585 души.[12]

Населението традиционно се занимава с отглеждане на жито и памук и в по-малка степен със скотовъдство.[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Али Ходжалар на 31 юли 1969 година
ИмеИмеНово имеНово имеОписание
Азмак[3]ΆσμακιВуркосΒούρκος[13]река на СЗ от Али Ходжалар[3]
Вакъф[3]ΒακούφιαМонастирияΜοναστήρια[13]местност на СЗ от Али Ходжалар[3]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 72[2] 78[2] 672[2] 984[2] 1078[2] 1331[2] 982[2] 935[2] 990 1095 731 529

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Али Ходжалар
  • Ангел Чанов (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета[14]
  • Анто Нанов (Анчо, Аньо, 1885 – 1913), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, Втора рота на Четиринадесета воденска дружина,[15] убит при Кочани на 24 юни 1913 година[16]
  • Васил Трайков, български революционер, четник на Кръсто Лазаров в 1914 година[17]
  • Гоне Георгиев (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, Втора рота на Четиринадесета воденска дружина, Продоволствен транспорт[18]
  • Димитър Стоев (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, Втора рота на Четиринадесета воденска дружина[19]
  • Доне Гогов (Гегов, 1886 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, Втора рота на Четиринадесета воденска дружина, Продоволствен транспорт[20]
  • Ицо Печев, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[21]
  • Милан Попдимитров (Димитров, 1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Трета солунска дружина[22]
  • Петър Дживджоров (1877 – след 1943), български революционер
  • Траян Минов (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, Четиринадесета воденска дружина[23]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 71. (на македонска литературна норма)
  3. 1 2 3 4 5 По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
  4. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 162 – 163.
  5. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 165.
  6. ↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Иосиф I за задачата на Екзархията след 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, ноемврий 1936. с. 1.
  7. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
  8. ↑ Новоосновани клубове // Отечество I (5). Солунъ, 7 мартъ 1909. с. 4.
  9. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 826.
  10. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 33. (на сръбски)
  11. ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
  12. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
  13. 1 2 Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1048. (на гръцки)
  14. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 795.
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 480.
  16. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 71
  17. ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 7.
  18. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 151.
  19. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 649.
  20. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 179.
  21. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 569.
  22. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 575.
  23. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 442.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Али_Ходжалар&oldid=12790762“.