Врагитурци
Тази статия е за селото в Егейска Македония, Гърция. За селото в Северна Македония вижте Враготурце.
| Врагитурци Σωτηρούδα | |
| — село — | |
  Врагитурци  Врагитурци  Врагитурци | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Кукуш |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 80 m |
Врагитурци или Вергетур (на гръцки: Σωτηρούδα, Сотируда, до 1927 година Βεργιατούρ, Вергятур[1]) е бивше село в Гърция, разположено на територията на дем Кукуш, област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е било разположено на 80 m надморска височина, на 12 km северозападно от град Кукуш (Килкис) между селата Маловци (Илиолусто) и Гърбашел (Кастаниес).[2][3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Врагитурци е българско село в каза Аврет Хисар (Кукуш) на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Врештурци (Vrechtourzi) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 30 домакинства, като жителите му са 147 българи.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Врагитурци е село в Кукушка каза със 110 жители българи християни.[5]
Населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Врагитурци (Vraghtourtzi) е село в Кукушката каза със 152 души българи екзархисти.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Врагитурци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Българските му жители бягат в България по време на Междусъюзническата война и в 1913 година селото е без жители.[3] След Първата световна война землището на селото е изкупено от частни лица и превърнато в чифлик.[3] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Вреш-Турци (Вреш-Турци) има 2 къщи славяни християни.[8] В 1927 години селото е прекръстено на Сотируда.[9] Жителите след 1928 година са броени към Гърбашел.[3]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 0[3] | 37[3] | 110[3] |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
- Родени във Врагитурци
Йосиф Киров (1901 – 1929), български революционер, войвода на ВМРО- Насо Динов (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета[10]
- Тасе Димов (Тасо Динов, 1884 – 1913), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, Втора рота на Тринадесета кукушка дружина, загинал в Междусъюзническата война на 17 юни 1913 година[11]
- Туше Митров (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, Първа рота на Четиринадесета воденска дружина[12]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
- 1 2 3 4 5 6 7 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 79. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 160 – 161.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 165.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98 – 99. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 835.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 32. (на сръбски)
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 241.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 238.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 456.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
