Сурлово
|
Сурлово Αμάραντα |
|
|---|---|
| — село — | |
  Сурлово  Сурлово  Сурлово |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Кукуш |
| Географска област | Дойранска котловина |
| Надм. височина | 276 m |
| Население | 408 души (2001) |
Сурлово или Сурльово или Сурлево (на гръцки: Αμάραντα, Амаранда, до 1927 Σούρλοβο, Сурлово[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш (Килкис) на административна област Централна Македония. Сурлово има население от 408 души (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира в Дойранската котловина на около 4 километра източно от Дойран (Дойрани).
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Сурлуво (Sourluvo) е посочено като селище в Дойранска каза с 86 домакинства, като жителите му са 104 мюсюлмани и 127 българи.[2]
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Сурльово е село в Дойранска каза и брои 260 жители българи и 200 турци.[3]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сурлево (Sourlevo) има 256 българи екзархисти и работи българско училище.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Сурлово е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция и българските му жители се изселват в България. В 20-те години на тяхно място са заселени гърци бежанци. В 1928 година в селото е чисто бежанско и има 141 бежански семейства с 531 жители.[6] В 1927 година селото е прекръстено на Амаранда.[7]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Сурлово
Мито Аризанов, македоно-одрински опълченец, 27-годишен, основно образование, четата на Ичко Димитров[8]- Никола Стоянов, български революционер, деец на ВМОРО, жив към 1918 г.[9]
- Стоян Стойков (1879 – ?), деец на ВМОРО
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 190-191.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 164.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 100-101. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 52 и 882.
- ↑ „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012
- ↑ „Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 52.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на Бългапия: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 99.
Портал „