Направо към съдържанието

Крондирци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Крондирци
Καλίνδρια
— село —
Гърция
41.1142° с. ш. 22.7906° и. д.
Крондирци
Централна Македония
41.1142° с. ш. 22.7906° и. д.
Крондирци
Кукушко
41.1142° с. ш. 22.7906° и. д.
Крондирци
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемКукуш
Географска областСолунско поле
Надм. височина100 m
Население98 души (2021 г.)
Пощенски код611 00
Телефонен код2341
Крондирци в Общомедия

Крондирци (на гръцки: Καλίνδρια, Калиндрия, до 1926 година Κιλινδίρ, Килиндир[1]) е село в Република Гърция, дем Кукуш, област Централна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 120 m надморска височина на 18 km северно от Кукуш по пътя за Дойранското езеро и Поройско.[2][3]

История

[редактиране | редактиране на кода]

През Средновековието

[редактиране | редактиране на кода]

Според хипотеза на Йордан Иванов край Крондирци се е намирала крепостта Колидрон (Колидрос, Колиндрон), отбранявана от Самуиловия войвода Димитър Тихон и превзета през 1002 година от византийския император Василий II Българоубиец.[4]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Крондирци (Crondirtzi) е посочено като село в каза Аврет хисар с 80 къщи и 389 жители българи.[5] Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Крондирци (Келендиръ) има 200 жители българи.[6] Цялото село на практика е под върховенството на Цариградската патриаршия – едно от малкото патриаршистки села в Кукушко. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото (Alikhodjalar) има 312 българи патриаршисти гъркомани.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Крондирци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война Крондирци попада в Гърция. По време на войната селото е разорено от гръцката армия и населението му бяга в Струмишко и други части на България. На тяхно място са заселени гъркомани от Струмишко, които обаче след Първата световна война се връщат по родните си села.[3] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Крундирци има 52 къщи славяни християни.[9] В 1924 година в селото са заселени голям брой гръцки бежански семейства.[3] В 1926 година селото е прекръстено на Калиндрия.[10] В селото са настанени гърци бежанци. В 1928 година Крондирци е представено като смесено местно-бежанско село с 96 бежански семейства и 366 души бежанци.[11]

Населението традиционно произвежда жито и тютюн, като се занимава и със скотовъдство.[3]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 296[3] 89[3] 349[3] 267[3] 267[3] 261[3] 203[3] 184[3] 138 168 109 98

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Крондирци
  • Вано Крондирски, деец на ВМОРО, четник на Кръстьо Асенов в 1903 година,[12]
  • Георги Атанасов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева и 2 рота на 3 солунска дружина[13]
  • Георги Харисев (Георгиос Харисис), гръцки андарт
  • Дино Крондирски, деец на ВМОРО, четник на Андон Кьосето, участник в сражението при Калиново в 1901 година,[14]
  • Тома Мицев (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 3 солунска дружина, ранен на 22 юни 1913 година[15]
Починали в Крондирци

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
  3. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 102. (на македонска литературна норма)
  4. ↑ Златарски, Васил. История на българската държава през средните векове. Том I, част 2. София, Наука и изкуство, 1971, с. 680, бел. 28. Посетен на 19.08.2018.
  5. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 162 – 163.
  6. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 165.
  7. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
  8. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 855.
  9. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 31. (на сръбски)
  10. ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
  11. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
  12. ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 207.
  13. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 61.
  14. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 384.
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 464.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Крондирци&oldid=12836544“.