Горни Тодорак

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Горни Тодорак
Άνω Θεοδωράκι
Гърция
41.1569° с. ш. 23.0103° и. д.
Горни Тодорак
Централна Македония
41.1569° с. ш. 23.0103° и. д.
Горни Тодорак
Кукушко
41.1569° с. ш. 23.0103° и. д.
Горни Тодорак
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемКукуш
Географска областКруша
Надм. височина534 m
Население61 души (2001)

Горни Тодорак (на гръцки: Άνω Θεοδωράκι, Ано Теодораки, катаревуса: Άνω Θεοδωράκιον, Ано Теодорокион) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш (Килкис) на административна област Централна Македония. Горни Тодорак има население от 61 души (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 21 километра североизточно от град Кукуш (Килкис) и на 10 километра североизточно от Коркутово (Терпилос) в котловината между планините Круша и Карадаг (Мавровуни).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Горно Тодорак (Gorno-Todorak) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 45 домакинства, като жителите му са 200 българи.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Горни Тодорак има 370 жители българи християни.[2]

Константин Станишев пише за Горни и Долни Тодорак:

Селата Горно и Долно Тодораци по големина и благосъстояние следваха на второ място след Морарци. И тук жилищата в мнозинството си бяха доста удобни; и тук чаршията бе добре застъпена със занаятчии и дюкянджии.

Селяните, над 1500 души, бяха също така будни и предприемчиви. И на тях главният поминък бе бубарството. Горни Тодорак със своята пивка и лека вода, със своя свеж и прекрасен климат, бе станал, особено през летните месеци, неизбежният курорт за много кукушани. И в Тодораците, както и Морарците, турчин рядко се виждаше. Тук също така резултатът от Ревалската среща се очакваше с голямо нетърпение, докато скоро след неочаквано обявения Хуриет всички трябваше да си спомним приказката „Облякъл се Алия, погледнал се – пак в тия.“[3]

Населението на селото е разделено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горно Тодорак (Gorno-Todorak) има 240 българи екзархисти и 224 българи патриаршисти сърбомани в селото работят българско и сръбско училище.[4]

В 1904 година в Горни Тодорак служи униатският свещеник Иван Петров.[5]

По време на Балканската война 18 души от Горни и Долни Тодорак се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Селото остава в Гърция след Междусъюзническата война. Населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1928 година селото е изцяло бежанско с 35 семейства и 103 жители бежанци.[7] След 1919 година част от униатските жители на селото се установяват край Гара Левуново, където основават село Делчево, днес Ново Делчево.[5]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Христо Македонски
Родени в Горни Тодорак
  • Антон Ангелов, македоно-одрински опълченец, 45-годишен, земеделец, 3 рота на 9 велешка дружина, роден в Горни или Долни Тодорак[8]
  • Гоце Тодорачки (? – 1900), деец на ВМОРО, един от първите организационни войводи в Кукушко, роден в Горни или Долни Тодорак[9]
  • Гоце Тодорачки (1883 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Кимон Георгиев[10]
  • Дельо Ильов (1881 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, роден в Горни или Долни Тодорак[11]
  • Иван Петров Гошев (Вано, 1871 – 1917), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, 3 рота на 15 щипска дружина, роден в Горни или Долни Тодорак[12] Загинал през Първата световна война.[13]
  • Илия Г. Делков (Ильо Делчев, Денчев), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 15 щипска дружина, роден в Горни или Долни Тодорак[14]
  • Ильо Гогов (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, роден в Горни или Долни Тодорак[15]
  • Йордан Петрушев (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, 3 рота на 15 щипска дружина, роден в Горни или Долни Тодорак[16]
  • Кольо Карамитов (1878 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 13 кукушка дружина[17]
  • Кольо Митров (1867/1868 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета[18]
  • Нако Христов (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, 4 рота на 15 щипска дружина, роден в Горни или Долни Тодорак[19]
  • Стойко Митров (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солунска дружина, роден в Горни или Долни Тодорак[18]
  • Тано Тодорашки (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, роден в Горни или Долни Тодорак[20]
  • Христо Македонски (1834 – 1916), български революционер
  • Христо Трайков Гоглев, войник от Радовишкия партизански отряд на 11-а македонска дивизия, роден в Горни или Долни Тодорак

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 166 – 167.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 167.
  3. Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 49.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
  5. а б Кратка история на енория „Успение Богородично“ в село Ново Делчево // Католическа апостолическа екзархия. Посетен на 13 октомври 2015.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 883.
  7. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 24.
  9. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 35.
  10. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.57
  11. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 319.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 182 – 183.
  13. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 49
  14. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 203.
  15. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 179.
  16. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 568.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 338.
  18. а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 455.
  19. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 774.
  20. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 705.