Горни Тодорак

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Горни Тодорак
Άνω Θεοδωράκι
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Кукуш
Географска област Круша
Надм. височина 534 m
Население (2001) 61 души

Горни Тодорак (на гръцки: Άνω Θεοδωράκι, Ано Теодораки, катаревуса: Άνω Θεοδωράκιον, Ано Теодорокион) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш (Килкис) на административна област Централна Македония. Горни Тодорак има население от 61 души (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 21 километра североизточно от град Кукуш (Килкис) и на 10 километра североизточно от Коркутово (Терпилос) в планината Круша.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Горно Тодорак (Gorno-Todorak) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 45 домакинства, като жителите му са 200 българи.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Горни Тодорак има 370 жители българи християни.[2]

Константин Станишев пише за Горни и Долни Тодорак:

Селата Горно и Долно Тодораци по големина и благосъстояние следваха на второ място след Морарци. И тук жилищата в мнозинството си бяха доста удобни; и тук чаршията бе добре застъпена със занаятчии и дюкянджии.

Селяните, над 1500 души, бяха също така будни и предприемчиви. И на тях главният поминък бе бубарството. Горни Тодорак със своята пивка и лека вода, със своя свеж и прекрасен климат, бе станал, особено през летните месеци, неизбежният курорт за много кукушани. И в Тодораците, както и Морарците, турчин рядко се виждаше. Тук също така резултатът от Ревалската среща се очакваше с голямо нетърпение, докато скоро след неочаквано обявения Хуриет всички трябваше да си спомним приказката „Облякъл се Алия, погледнал се – пак в тия.“[3]

Населението на селото е разделено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горно Тодорак (Gorno-Todorak) има 240 българи екзархисти и 224 българи патриаршисти сърбомани в селото работят българско и сръбско училище.[4]

В 1904 година в Горни Тодорак служи униатският свещеник Иван Петров.[5]

По време на Балканската война 18 души от Горни и Долни Тодорак се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Селото остава в Гърция след Междусъюзническата война. Населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1928 година селото е изцяло бежанско с 35 семейства и 103 жители бежанци.[7] След 1919 година част от униатските жители на селото се установяват край Гара Левуново, където основават село Делчево, днес Ново Делчево.[5]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Горни Тодорак
  • Flag of Bulgaria.svg Антон Ангелов, македоно-одрински опълченец, 45-годишен, земеделец, 3 рота на 9 велешка дружина, роден в Горни или Долни Тодорак[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Гоце Тодорачки (? – 1900), деец на ВМОРО, един от първите организационни войводи в Кукушко, роден в Горни или Долни Тодорак[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Дельо Ильов (1881 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, роден в Горни или Долни Тодорак[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Гошев (Вано, 1871 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, 3 рота на 15 щипска дружина, роден в Горни или Долни Тодорак[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Г. Делков (Ильо Делчев, Денчев), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 15 щипска дружина, роден в Горни или Долни Тодорак[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Ильо Гогов (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, роден в Горни или Долни Тодорак[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Йордан Петрушев (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, 3 рота на 15 щипска дружина, роден в Горни или Долни Тодорак[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Кольо Карамитов (1878 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 13 кукушка дружина[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Кольо Митров (1867/1868 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Нако Христов (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, 4 рота на 15 щипска дружина, роден в Горни или Долни Тодорак[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Стойко Митров (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солунска дружина, роден в Горни или Долни Тодорак[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Тано Тодорашки (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, роден в Горни или Долни Тодорак[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Македонски (1835 – 1915), български революционер

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995. стр. 166-167
  2. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 167.
  3. Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 49.
  4. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 98-99.
  5. а б Кратка история на енория „Успение Богородично“ в село Ново Делчево. // Католическа апостолическа екзархия. Посетен на 2015-10-13.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 883.
  7. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 24.
  9. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 35.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 319.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 182 – 183.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 203.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 179.
  14. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 568.
  15. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 338.
  16. а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 455.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 774.
  18. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 705.
     Портал „Македония“         Портал „Македония