Шекерлия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Шекерлия
Ζαχαράτο
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Кукуш
Географска област Солунско поле
Надм. височина 232 m
Население 101 души (2001)

Шекерлия или Шекерли (на гръцки: Ζαχαράτο, Захарато, на катаревуса: Ζαχαράτον, Захаратон, до 1927 година Σεκερλή, Секерли[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш, област Централна Македония с 591 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на около 4 километра северно от град Кукуш (Килкис).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Шекерлия е българско село в каза Аврет Хисар (Кукуш) на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Шаркерлия (Charkerlya) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 22 домакинства, като жителите му са 100 българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Шекерли е село в Кукушка каза с 65 жители българи християни.[3]

Населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Шекерлия (Chekerlia) е село в Кукушка каза с 80 души българи екзархисти.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Шекерли са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1913 година селото попада в Гърция. Населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. През 1927 години името на селото е преведено на Захарато.[6] В 1928 година селото е изцяло бежанско с 64 семейства и 213 жители бежанци.[7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Шекерлия
  • Flag of Bulgaria.svg Тано Панов (Понов, Пончов, 1876/1880 – ?), македоно-одрински опълченец, жител на Кукуш, Кукушка чета, нестроева рота на 15 щипска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Хр. Гоцев, македоно-одрински опълченец, четата на Методи Стойчев[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 162-163.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 167.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
  5. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 111.
  6. „Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  7. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 536.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 182.
     Портал „Македония“         Портал „Македония