Направо към съдържанието

Постолар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Постолар
Απόστολοι
— село —
Средно Постолар
Гърция
40.9044° с. ш. 22.7875° и. д.
Постолар
Централна Македония
40.9044° с. ш. 22.7875° и. д.
Постолар
Кукушко
40.9044° с. ш. 22.7875° и. д.
Постолар
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемКукуш
Географска областСолунско поле
Площ0,2 km²
Надм. височина102 m
Население66 души (2021 г.)
331 души/km²

Постолар или Постоларе[1] (на гръцки: Απόστολοι, Апостоли, до 1926 Αποστολάρ, Апостолар[2]) е село в Гърция, Егейска Македония, в дем Кукуш, в област Централна Македония с 1063 жители (2001).

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в дъното на Солунското поле, на около 9 километра югозападно от град Кукуш (Килкис). Постолар се състои от три махали – Горно Постолар (Άνω Απόστολοι, Ано Апостоли), Средно Постолар (Μέσοι Απόστολοι, Меси Апостоли) и Долно Постолар (Κάτω Απόστολοι, Като Апостоли), които днес се водят административно като три отделни села – Горно и Средно Постолар в демова секция Карабунар, а Долно – в демова секция Ново Женско.

История

[редактиране | редактиране на кода]
Глава на Асклепий от Морилос, открита в Горно Постолар, късен IV век пр. Хр., Солунски археологически музей

В античността край Горно Постолар се намира селището Морилос.[3][4]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Апостоли (Apostoli), Воденска епархия, живеят 480 гърци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Постолар е посочено като селище в каза Аврет Хисар с 56 домакинства, като жителите му са 255 българи.[6] В началото на XX век Постолар е предимно българско село в Кукушка каза на Османската империя. Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година селото има 240 жители българи и 50 цигани.[7] Цялото село на практика е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото (Postoular) има 288 българи екзархисти и в него работи едно българско училище с един учител и 27 ученици.[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година седем души от Постолар са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]
Сградата на културното дружество в Средно Постолар

След Междусъюзническата война Постолар попада в Гърция. В 1926 година селото е прекръстено на Апостоли.[10] В 1928 година Горно Постолар е представено като чисто бежанско със 125 бежански семейства и 411 души общо, а Долно Постолар е представено като чисто бежанско със 131 бежански семейства и 482 души общо.[11]

В 1987 година църквата „Успение Богородично“ в Средно Постолар, която е от ΧΙΧ век, е обявена за защитен паметник.[12]

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Дейци на ВМОРО от Кукушко. Трайко Косето Аджаларски, Мино Токлев и Доне Постоларски; Яне Лисичин Казановлия, Лазар Голов и Христо Дили-пале, 19 октомври 1904 г. Източник: Държавна агенция „Архиви“
Родени в Постолар
  • Андон Трайков Терзиев, (1873 – след 1943), български революционер от ВМОРО
  • Доне Янов, български революционер от ВМОРО, четник на Аргир Манасиев[13]
  • Йордан Григоров (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 3 солунска дружина[14]
  • Коле Минев (Кольо Минов, 1877 или 1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[15]
  • Костас Килтидис (p. 1956), гръцки политик
  • Кръсто Гогов (Гегов, 1870 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, Нестроева рота на 14 воденска дружина[16]
  • Милан Постоларски (? – 1944), български революционер, войвода на ВМРО
  • Мино Иванов (1874 – ?), четник на Аргир Манасиев[17]
  • Петре Дельов (1879 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета[18]
  • Петър Велев (Петър Вельов, 1877 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, 14 воденска дружина[19]
  • Петър Трайков (1883 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Мончев[20]
  • Теодорос Парастатидис (р. 1952), гръцки политик, роден в Горно Постолар
  • Христо Трайков Стамболиев – Малкия, български анархист, убит от българската полиция през май 1925 година при разпити[21]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 138.
  2. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/57683/3282 π.ε./17-4-1996 - ΦΕΚ 294/Β/3-5-1996 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2021-07-09. Посетен на 26 юни 2018.
  4. ↑ Делев, Петър. История на племената в Югозападна Тракия през I хил. пр. Хр. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2014. ISBN 978-954-07-3691-4. с. 42.
  5. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)
  6. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 162 – 163.
  7. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 165.
  8. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
  9. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 871.
  10. ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  11. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  12. ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ34/24412/504/8-6-1987 - ΦΕΚ 378/Β/27-7-1987 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-05-11. Посетен на 20 ноември 2014.
  13. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.25
  14. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 184.
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 441 и 442.
  16. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 179.
  17. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 291.
  18. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 203.
  19. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 118.
  20. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 727.
  21. ↑ Г. Балкански, История на безвластническото движение в България (очерк), Париж, 1980 Архив на оригинала от 2013-12-30 в Wayback Machine., взето от anarhija.freediscussions.net/t110-topic на 7.07.2012 г.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Постолар&oldid=12188404“.