Направо към съдържанието

Постолар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Постолар
Άνω Απόστολοι
— село —
Гърция
40.9033° с. ш. 22.805° и. д.
Постолар
Централна Македония
40.9033° с. ш. 22.805° и. д.
Постолар
Кукушко
40.9033° с. ш. 22.805° и. д.
Постолар
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемКукуш
Географска областСолунско поле
Население202 души (2021 г.)
Постолар в Общомедия

Постолар, още Постоларе[1] и Постолари (на гръцки: Άνω Απόστολοι, Ано Апостоли, до 1926 година Αποστολάρ, Апостолар,[2] до 16 май 1928 година Απόστολοι, Апостоли[3]), е село в Гърция, Егейска Македония, в дем Кукуш, в област Централна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в дъното на Солунското поле, на около 12 km югозападно от град Кукуш (Килкис).[4][5]

История

[редактиране | редактиране на кода]

Античност

[редактиране | редактиране на кода]
Глава на Асклепий от Морилос, открита в Постолар, късен IV век пр. Хр., Солунски археологически музей

В Античността край Постолар се намира селището Морилос, в което е разкрито светилище на Асклепий с няколко важни епиграфски находки.[6][7]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В средата на XV век, около 1450 година, селото се е наричало Апостоли или Палиоклисия и е имало 28 християнски къщи.[8]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Апостоли (Apostoli), Воденска епархия, живеят 480 гърци.[9] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Постолар (Postolar) е посочено като селище в каза Аврет Хисар с 56 домакинства, като жителите му са 255 българи.[10] В началото на XX век Постолар е предимно българско село в Кукушка каза на Османската империя. Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Постоларъ има 240 жители българи и 50 цигани.[11] Цялото село на практика е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото (Postoular) има 288 българи екзархисти и в него работи едно българско училище с един учител и 27 ученици.[12]

При избухването на Балканската война в 1912 година седем души от Постолар са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война Постолар попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Постолари има 20 къщи „славяни християни“ и 8 цигани християни.[14] Цялото му население бяга в България по време на Междусъюзническата война. Мнозинството от постоларци са заселени в Струмица и в струмишкото село Иловица. В 1913 година се води напуснато. Тук са заселени гърци бежанци от Източна Тракия и гъркомани от Струмичко. Струмичките гъркомани частично се връщат и в селото са заселени още източнотракийски гърци.[15] В 1926 година селото е прекръстено на Апостоли.[16] На 16 май 1928 година то е прекръстено отново на Ано Апостоли (тоест Горно Апостоли) и на запад от него е признато ново бежанско селище Долно Постолар (Като Апостоли).[3]

В 1928 година Горно Постолар е представено като чисто бежанско със 125 бежански семейства и 411 души общо, а Долно Постолар е представено като чисто бежанско със 131 бежански семейства и 482 души общо.[17]

На 16 октомври 1940 година около гробището на Постолар е признато ново бежанско селище – Средно Постолар (Меси Апостоли).[18]

В 1987 година гробищният храм на Постолар „Успение Богородично“ от ΧΙΧ век, вече в Средно Постолар, е обявен за защитен паметник.[19]

Населението произвежда предимно жито.[20]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 0[15] 111[15] 442[20] 456[20] 442[20] 502[20] 339[20] 432[20] 307 348 267 202

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Дейци на ВМОРО от Кукушко. Трайко Косето Аджаларски, Мино Токлев и Доне Постоларски; Яне Лисичин Казановлия, Лазар Голов и Христо Дили-пале, 19 октомври 1904 г. Източник: Държавна агенция „Архиви“
Родени в Постолар
  • Андон Трайков Терзиев (1873 – след 1943), български революционер от ВМОРО
  • Доне Янов, български революционер от ВМОРО, четник на Аргир Манасиев[21]
  • Йордан Григоров (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 3 солунска дружина[22]
  • Коле Минев (Кольо Минов, 1877 или 1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[23]
  • Костас Килтидис (p. 1956), гръцки политик
  • Кръсто Гогов (Гегов, 1870 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, Нестроева рота на 14 воденска дружина[24]
  • Милан Постоларски (1897 – 1944), български революционер, войвода на ВМРО
  • Мино Иванов (1874 – ?), четник на Аргир Манасиев[25]
  • Петре Дельов (1879 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета[26]
  • Петър Велев (Петър Вельов, 1877 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, 14 воденска дружина[27]
  • Петър Трайков (1883 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Мончев[28]
  • Теодорос Парастатидис (р. 1952), гръцки политик, роден в Горно Постолар
  • Христо Трайков Стамболиев – Малкия, български анархист, убит от българската полиция през май 1925 година при разпити[29]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 138.
  2. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. 1 2 Διοικητικές Μεταβολές Οικισμών // Посетен на 20 юли 2025. (на гръцки)
  4. ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
  5. ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 80. (на македонска литературна норма)
  6. ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/57683/3282 π.ε./17-4-1996 - ΦΕΚ 294/Β/3-5-1996 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 9 юли 2021. Посетен на 26 юни 2018.
  7. ↑ Делев, Петър. История на племената в Югозападна Тракия през I хил. пр. Хр. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2014. ISBN 978-954-07-3691-4. с. 42.
  8. ↑ Δημητριάδης, Βασίλειος. Φορολογικές κατηγορίες των χωριών της Θεσσαλονίκης κατά την Τουρκοκρατία // Μακεδονικά (Κ'). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1980. σ. 384. (на гръцки)
  9. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)
  10. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 162 – 163.
  11. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 165.
  12. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
  13. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 871.
  14. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 33. (на сръбски)
  15. 1 2 3 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 86. (на македонска литературна норма)
  16. ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
  17. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
  18. ↑ Διοικητικές Μεταβολές Οικισμών // Посетен на 20 юли 2025. (на гръцки)
  19. ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ34/24412/504/8-6-1987 - ΦΕΚ 378/Β/27-7-1987 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 11 май 2022. Посетен на 20 ноември 2014.
  20. 1 2 3 4 5 6 7 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 81. (на македонска литературна норма)
  21. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.25
  22. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 184.
  23. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 441 и 442.
  24. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 179.
  25. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 291.
  26. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 203.
  27. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 118.
  28. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 727.
  29. ↑ Г. Балкански, История на безвластническото движение в България (очерк), Париж, 1980 Архив на оригинала от 2013-12-30 в Wayback Machine., взето от anarhija.freediscussions.net/t110-topic на 7.07.2012 г.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Постолар&oldid=12718156“.