Постолар
|
Постолар Απόστολοι |
|
|---|---|
| — село — | |
 |
|
  Постолар  Постолар  Постолар |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Кукуш |
| Географска област | Солунско поле |
| Площ | 0,2 km² |
| Надм. височина | 102 m |
| Население | 1063 души (2001) |
Постолар (на гръцки: Απόστολοι, Апостоли, до 1926 Αποστολάρ, Апостолар[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, в дем Кукуш, в област Централна Македония с 1063 жители (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира в дъното на Солунското поле, на около 9 километра югозападно от град Кукуш (Килкис). Постолар се състои от три махали – Горно Постолар (Άνω Απόστολοι, Ано Апостоли), Средно Постолар (Μέσοι Απόστολοι, Меси Апостоли) и Долно Постолар (Κάτω Απόστολοι, Като Апостоли), които днес се водят административно като три отделни села – Горно и Средно Постолар в демова секция Карабунар, а Долно – в демова секция Ново Женско.
История[редактиране | редактиране на кода]
.jpg)
В античността край Горно Постолар се намира селището Морилос.[2][3]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Апостоли (Apostoli), Воденска епархия, живеят 480 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Постолар е посочено като селище в каза Аврет Хисар с 56 домакинства, като жителите му са 255 българи.[5] В началото на XX век Постолар е предимно българско село в Кукушка каза на Османската империя. Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година селото има 240 жители българи и 50 цигани.[6] Цялото село на практика е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото (Postoular) има 288 българи екзархисти и в него работи едно българско училище с един учител и 27 ученици.[7]
При избухването на Балканската война в 1912 година седем души от Постолар са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
След Междусъюзническата война Постолар попада в Гърция. В 1926 година селото е прекръстено на Апостоли.[9] В 1928 година Горно Постолар е представено като чисто бежанско със 125 бежански семейства и 411 души общо, а Долно Постолар е представено като чисто бежанско със 131 бежански семейства и 482 души общо.[10]
В 1987 година църквата „Успение Богородично“ в Средно Постолар, която е от ΧΙΧ век, е обявена за защитен паметник.[11]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Постолар
Доне Янов, български революционер от ВМОРО, четник на Аргир Манасиев[12]- Йордан Григоров (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 3 солунска дружина[13]
- Коле Минев (Кольо Минов, 1877 или 1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[14]
Костас Килтидис (p.1956), гръцки политик- Кръсто Гогов (Гегов, 1870 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, Нестроева рота на 14 воденска дружина[15]
- Милан Постоларски (? – 1944), български революционер, войвода на ВМРО
- Мино Иванов (1874 – ?), четник на Аргир Манасиев[16]
- Петре Дельов (1879 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета[17]
- Петър Велев (Петр Вельов, 1877 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, 14 воденска дружина[18]
- Петър Трайков (1883 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Мончев[19]
- Теодорос Парастатидис (р. 1952), гръцки политик, роден в Горно Постолар
- Христо Трайков Стамболиев – Малкия, български анархист, убит от българската полиция през май 1925 година при разпити[20]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/57683/3282 π.ε./17-4-1996 - ΦΕΚ 294/Β/3-5-1996. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 26 юни 2018.
- ↑ Делев, Петър. История на племената в Югозападна Тракия през I хил. пр. Хр.. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2014. ISBN 978-954-07-3691-4. с. 42.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 162-163.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 165.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 871.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ34/24412/504/8-6-1987 - ΦΕΚ 378/Β/27-7-1987. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 20 ноември 2014.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.25
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 184.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 441 и 442.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 179.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 291.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 203.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 118.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 727.
- ↑ Г. Балкански, История на безвластническото движение в България (очерк), Париж, 1980 Архив на оригинала от 2013-12-30 в Wayback Machine., взето от anarhija.freediscussions.net/t110-topic на 7.07.2012 г.
Портал „