Направо към съдържанието

Добровища

Добровища
Σκαφιδιά
— село —
Гърция
41.1433° с. ш. 22.7701° и. д.
Добровища
Централна Македония
41.1433° с. ш. 22.7701° и. д.
Добровища
Кукушко
41.1433° с. ш. 22.7701° и. д.
Добровища
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемКукуш
Географска областСолунско поле

Добровища или Добровци (на гръцки: Σκαφιδιά, Скафидия, до 1927 година Δοβροβίστα, Довровиста[1]) е бивше село в Гърция, разположено на територията на дем Кукуш, област Централна Македония.

Селото е било разположено северозападно от град Кукуш (Килкис), на 3 km южно от село Дойран, на река Гьолая в края на Владайския проход.[2]

Според академик Иван Дуриданов името е първоначален патроним на -ишти < -itji от фамилното име Добров от личното име Добро и съответства на чешкото селищно име Dobrovice.[3]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Добровища е българско село в каза Аврет Хисар (Кукуш) на Османската империя, вероятно малък чифлик.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Добровци (Dobrovtzi) е посочено като селище с 5 домакинства, като жителите му са 22 българи.[5]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Добровца (Добреч) като село с 6 български къщи.[6]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. В преброяването от 1913 година е отбелязано без население, а в това от 1920 година не се споменава. През 20-те години е обновено от гърци бежанци и през август 1927 година е прекръстено на Скафидия. Малко по-късно е напуснато от жителите си.[4]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 0[4]
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 25 юли 2024 г.
  2. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 84. (на македонска литературна норма)
  3. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 185.
  4. а б в Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 85. (на македонска литературна норма)
  5. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 160 – 161.
  6. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 278-279. (на руски)