Направо към съдържанието

Димонци

Димонци
Άγιος Χαράλαμπος
— село —
Гърция
41.2056° с. ш. 22.8153° и. д.
Димонци
Централна Македония
41.2056° с. ш. 22.8153° и. д.
Димонци
Кукушко
41.2056° с. ш. 22.8153° и. д.
Димонци
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемКукуш
Географска областДойранска котловина
Надм. височина310 m
Население163 души (2001)

Димонци (на гръцки: Άγιος Χαράλαμπος, Агиос Хараламбос, до 1926 Δημούτσα, Димуца[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш (Килкис) на административна област Централна Македония. Димонци има население от 163 души (2001).

Селото се намира в Дойранската котловина на около 5 километра североизточно от Дойран (Дойрани).

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Димонци (Dimontzi) е посочено като селище в Дойранска каза с 19 домакинства, като жителите му са 48 българи.[2]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Димонци е село в Дойранска каза и брои 70 жители българи.[3]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Димонци (Dimontzi) има 64 българи екзархисти.[4]

В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция и българските му жители се изселват в България. В 20-те години на тяхно място са заселени гърци бежанци. В 1928 година в селото е чисто бежанско и има 28 бежански семейства със 78 жители.[5] В 1926 година селото е прекръстено на Агиос Хараламбос.[6]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 190 – 191.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 164.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 100-101. (на френски)
  5. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  6. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012