Долни Тодорак

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Долни Тодорак
Κάτω Θεοδωράκι
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Кукуш
Географска област Круша
Надм. височина 531 m
Население 146 души (2001)

Долни Тодорак (на гръцки: Κάτω Θεοδωράκι, Като Теодораки, катаревуса: Κάτω Θεοδωράκιον, Като Теодорокион) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш (Килкис) на административна област Централна Македония. Долни Тодорак има население от 146 души (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 20 километра североизточно от град Кукуш (Килкис) и на 10 километра североизточно от Коркутово (Терпилос) в планината Круша.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Света Троица“ е изградена в 1805 година.[1] Униатският свещеник от Куклен, България, заселено от долнотодорачани, пише в историята си на енорията „Света Троица“:

Село Долни Тодорак е основано от българи и винаги си е оставало чисто българско. Неговият религиозен и обществен живот обаче през различните епохи е попадал под различно влияние в зависимост от условията, при които се е намирало селото... Това именно обстоятелство обяснява до голяма степен големите борби, които характеризират по-късно религиозния и обществения живот в с. Долни Тодорак.

Отначало селяните сами си построили една малка черква, която – както всички черкви по онова време, била строена ниско в земята. Старите хора казват, че тя била построена през есента на 1805 г. Тя е изградена от камък. Подът е постлан с каменни плочи. Цялата е зографисана, но надписите са всички на гръцки. Въпреки че отвън изглежда ниска, като се влезне вътре по стълбите, които се спускат надолу, черквата отвътре е доста висока, малко тъмна, но красива.

По-късно будните селяни си построили до черквата и едно училище, в което издигнали и една хубава камбанария от мек камък „меллик“. Камъните свързали с железни скоби. В основата на камбанарията сложили дебели дървени греди, защото почвата била слаба.[2]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Долно Тодорак (Dolno-Todorak) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) със 142 домакинства, като жителите му са 695 българи.[3] Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия[4].

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Долни Тодорак има 1080 жители българи християни.[5]

Константин Станишев пише за Горни и Долни Тодорак:

Селата Горно и Долно Тодораци по големина и благосъстояние следваха на второ място след Морарци. И тук жилищата в мнозинството си бяха доста удобни; и тук чаршията бе добре застъпена със занаятчии и дюкянджии.

Селяните, над 1500 души, бяха също така будни и предприемчиви. И на тях главният поминък бе бубарството. Горни Тодорак със своята пивка и лека вода, със своя свеж и прекрасен климат, бе станал, особено през летните месеци, неизбежният курорт за много кукушани. И в Тодораците, както и Морарците, турчин рядко се виждаше. Тук също така резултатът от Ревалската среща се очакваше с голямо нетърпение, докато скоро след неочаквано обявения Хуриет всички трябваше да си спомним приказката „Облякъл се Алия, погледнал се – пак в тия.“[6]

Почти цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Долно Тодорак (Dolno-Todorak) има 1240 българи екзархисти и 80 българи протестанти и в селото работят българско екзархийско и протестантско училище.[7]

По време на Балканската война 18 души от Горни и Долни Тодорак се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Селото остава в Гърция след Междусъюзническата война. Населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1928 година селото е изцяло бежанско със 104 семейства и 358 жители бежанци.[9]

Тодорачани в Куклен[редактиране | редактиране на кода]

След войните, в 1924 година бежанците българи униати от Долни Тодорак се заселват в село Куклен, на мястото на изселилите се гърци. В 1933 година за енорийски униатски свещеник в Куклен е назначен д-р Йероним Стамов. Служби се извършват в параклис на горния етаж на къща в центъра. В 1945 г. е позволено закупуването на парцел за построяване на църква. Храмът е заедно с енорийският дом са построени с усилията на отец Арсений Антонов, енорийски свещеник от 1941 до 1964 г. и с пари от местните униати и католици от цялата страна. Църквата „Света Троица“ отваря врати в началото на 1948 година. В Куклен се установяват и сестрите евхаристинки, отворили в 1911 година дом в Долни Тодорак.[10]

През 1958 г. при колективизацията на земите в Куклен се установяват нови десетина униатски семейства от село Покрован, Ивайловградско. След Арсений Антонов, енорийски свещеник на „Света Троица“ става отец Купен Михайлов, който служи до 1983 г. След това енорийски свещеници са отец Евтимий Манолов, отец Кирил Дойчев и отец Даниел Жилие.[10]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Долни Тодорак
  • Flag of Bulgaria.svg Ангел Тодоров Кавръков (1912 – 1943), български партизанин, член на бойна група[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Антон Ангелов, македоно-одрински опълченец, 45-годишен, земеделец, 3 рота на 9 велешка дружина, роден в Горни или Долни Тодорак[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Вано Христов (1875 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, 2 рота на 13 кукушка дружина[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Динишев (1899 – 1968), български революционер, деец на ВМРО и ВМРО (обединена)
  • Flag of Bulgaria.svg Гоце Петров (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, 4 рота на 15 щипска дружина[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Гоце Христов (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 13 кукушка дружина[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Гоце Тодорачки (? – 1900), деец на ВМОРО, един от първите организационни войводи в Кукушко, роден в Горни или Долни Тодорак[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Дельо Георгиев (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Иван Ташев с четата на Рума Делчева, 2 рота на 13 кукушка дружина[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Дельо Ильов (1881 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, роден в Горни или Долни Тодорак[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Дельо Шарланджиев (Делчо Шарлаганджи, 1879 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 13 кукушка дружина, ранен[19]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Гошев (Вано, 1871 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, 3 рота на 15 щипска дружина, роден в Горни или Долни Тодорак[20]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Г. Делков (Ильо Делчев, Денчев), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 15 щипска дружина, роден в Горни или Долни Тодорак[21]
  • Flag of Bulgaria.svg Ильо Гогов (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, роден в Горни или Долни Тодорак[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Йордан Петрушев (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, 3 рота на 15 щипска дружина, роден в Горни или Долни Тодорак[23]
  • Flag of Bulgaria.svg Кольо Карамитов (1878 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 13 кукушка дружина, роден в Горни или Долни Тодорак[24]
  • Flag of Greece.svg Костас Лахас (р.1936), виден гръцки художник
  • Flag of Bulgaria.svg Манол Наков (? – 1868), български революционер, участник в Първата българска легия, четник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа
  • Flag of Bulgaria.svg Нако Христов (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, 4 рота на 15 щипска дружина, роден в Горни или Долни Тодорак[25]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Гр. Македонски (1879 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 9 велешка дружина[26]
  • Flag of Bulgaria.svg Стойко Митров (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солунска дружина, роден в Горни или Долни Тодорак[27]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Иванов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 15 щипска дружина[28]
  • Flag of Bulgaria.svg Тано Тодорашки (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, роден в Горни или Долни Тодорак[29]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Χατζούλη, Γλυκερία Μ. Ιερός Ναός Αγίας Τριάδος στο Κάτω Θεοδωράκι. // Promo.cross. Посетен на 22 юни 2014.
  2. Папукчиев, Стефан. Нетрадиционни изображения в иконостаса на черквата „Света Троица“ в село Долни Тодорак. // Истина, брой 5 (1498), с. 10. Издание на Католическата епископска конференция в България, май 2015. Посетен на 25 октомври 2015.
  3. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995. стр. 166-167
  4. Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
  5. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 167.
  6. Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 49.
  7. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 98-99.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 883.
  9. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  10. а б Куклен. // Католическа апостолическа екзархия. Посетен на 24 октомври 2015.
  11. Списък на убити партизани
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 24.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 761.
  14. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 558.
  15. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 765.
  16. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 35.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 151.
  18. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 319.
  19. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 803.
  20. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 182 – 183.
  21. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 203.
  22. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 179.
  23. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 568.
  24. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 338.
  25. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 774.
  26. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 414.
  27. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 455.
  28. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 300.
  29. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 705.
     Портал „Македония“         Портал „Македония