Равна (дем Кукуш)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Равна.
| Равна Ίσωμα | |
| — село — | |
  Равна  Равна  Равна | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Кукуш |
| Географска област | Карадаг |
| Надм. височина | 700 m |
| Население | 194 души (2021 г.) |
Равна, Рамна или Долна Равна (на гръцки: Ίσωμα, Исома, до 1927 година Ράβνα, Равна[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш (Килкис) на административна област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 700 m надморска височина в източните склонове на Карадаг (Мавровуни) и на практика географски принадлежи на Сярско, а не на Кукушко.[2][3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Рамна (Ramna) е посочено като селище в Сярска каза със 120 домакинства, като жителите му са 140 мюсюлмани и 200 българи.[4]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Равна, политически не принадлежи на Сярската каза; черковно то влиза в Сярската епархия. голямо село в Круша планина; вижда се от пътя Солун Сяр. Наоколо много юручки села (махали).[5] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Равна е село в Нигритска нахия на Сярска каза и има 840 жители българи християни и 320 турци.[6]
Населението на селото е разделено в конфесионално отношение. През 1903 – 1904 година между българската (екзархийската) и гъркоманската (патриаршистката) общност в селото има спор за използването на местната църква и училище.[7] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Равна (Ravna) има 640 българи екзархисти и 384 българи патриаршисти гъркомани и в селото работят българско и гръцко училище.[8]
По време на Балканската война 10 души от Равна[9] и 2 от Рамна се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10] През войната в селото влиза четата на Михаил Думбалаков, която обезоръжава турското население и спасява християнското.[11]
Думбалаков пише, че християнското население на Равна се състои от
| „ | петдесет български и още толкова гръцки къщи.[12] | “ |
В България
[редактиране | редактиране на кода]В 1912 година по време на Балканската война в селото влизат български части. Кукушкият окръжен управител Владимир Караманов пише:
| „ | Селото Равна се намира в най-крайната северозападна част на Лъгадинската околия, разположено в недрата на източните склонове на Круша планина, всред висока, но равна и доста плодородна местност. То бе неголямо село, населено от българи и турци. Последните бяха по-малочислени. Българите до Балканската война се деляха и още на екзархисти и патриаршисти, броят на които беше почти наравно. Имаха една черква, в която се редуваха последователно, а училищата им бяха отделно.[13] | “ |
Селото е посещавано от гръцки андарти и агитатори, които карат селяните да не се подчиняват на българската власт.[13]
Общински кмет става равненецът П. Атанасов, но в селото не остава постоянно българска военна част. През първата половина на ноември в селото са разквартирувани 15 гръцки войници, които започват пропаганда сред селяните да не признават българската власт. В селото влиза и андартският капитан Яни Рамненски, родом от Равна. През втората половина на ноември гърцките войници и няколко андарти се опитват да изгонят българските стражари и да заменят кмета с местен гъркоманин, но българската власт е възстановена от войска от Негован. На 1 април става подобен инцидент след като в селото пристигат 30 гръцки войници, начело с подпоручик. През втората половина на април гръцката войска се изтегля от Равна.[14]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]По време на Междусъюзническата война в 1913 година селото е опожарено от гръцката армия,[15] а след това остава в пределите на Гърция. По-голямата част от населението му се изселва в България. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Рамна (Рамна) има 40 къщи турци.[16]
В 1924 година турското му население е изселено в Турция по силата на Лозанския договор и още 25 българи се изселват в България по официален път.[3] През 1927 години селото е прекръстено на Исома.[17] На тяхно място са настанени 25 семейства или 101 гърци бежанци.[3] В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 33 семейства и 115 жители бежанци.[18] В 1952 година в селото се заселват и две каракачански фамилии – Димоянис и Спанос.[19]
Населението традиционно произвежда тютюн и жито, като се занимава и със скотовъдство.[3]
Селото се премества няколко километра на югоизток. В старото село е запазена само църквата „Свети Атанасий“. Съборът на селото е на 2 май. В селото има паметник на родения там андартски капитан Яни Рамненски.
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Големи чаири[2] | Μεγάλα Τσαΐρια | Меагала Ливадия | Μεγάλα Λιβάδια[20] | местност на ЮИ от Равна и на З от Лахна[2] |
| Керлис[2] | Κερλίς | Калогирос | Καλόγηρος[20] | възвишение на ЮИ от Равна и на З от Лахна[2] |
| Таш бунар[2] | Τάς Μπουνάρ | Петропиги | Πετροπηγή[20] | възвишение на ЮИ от Равна[2] |
| Куру[2] | Κουρου | Дасеро | Δασερο[20] | местност на ЮИ от Равна[2] |
| Корита[2] | Κοριτα | Скафи | Σκάφη[20] | река на ЮИ от Равна[2] |
| Кавак[2] | Καβάκι | Левкес | Λεύκες[20] | река на ЮИ от Равна[2] |
| Кочана[2] | Κοτσι | Крияри | Κριάρι[20] | река на И от Равна[2] |
| Гюкчели | Γκιουκτσέρι | Скотинорема | Σκοτεινόρεμα[20] | река |
| Дели Рамазан[2] | Ντελή Ραμαζάνι | Саракоци | Σαρακοστή[20] | местност на И от Равна[2] |
| Караник | Καρανίκ | Мавро Рема | Μαύρο Ρέμα[20] | река |
| Чифлик Ери[2] | Τσιφλίκ Έρη | Периволи | Περιβόλι[20] | възвишение на СИ от Равна (519,1 m)[2] |
| Армутлу Бурун[2] | Άρμουτλοΰ Μπουρούμ | Ахладиес | Άχλαδιές[20] | възвишение на СИ от Равна (544 m)[2] |
| Коджа Баглари[2] | Κοτζά Μπαγλαρί | Амбелия | Άμπέλια[20] | възвишение на СИ от Равна (495 m)[2] |
| Мил Чешмеси[2] | Μιλ Τσισμισή | Амовриси | Άμμόβρυση[20] | възвишение на СИ от Равна (522 m)[2] |
| Фудуклук[2] | Φουντουκλοϋ | Фундуки | Φουντούκι[20] | река на З от Турица[2] |
| Пилаф тепе[2] | Πιλάφ Λόφος | Митакас | Μύτακας[20] | възвишение на СИ от Равна (610 m)[2] |
| Добра[2] | Ντόμπρα | Исиорема | Ίσιόρεμα[20] | река на ЮИ от Равна[2] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 1081[3] | 359[3] | 551[3] | 748[3] | 389[3] | 501[3] | 405[3] | 323[3] | 295 | 295 | 207 | 194 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Равна
Велик Иванов (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 13 кукушка дружина[21]- Велик Матов (1883 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 13 кукушка дружина[22]
- Велин Петров (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 13 кукушка дружина, ранен на 22 юни 1913 година, носител на орден „За храброст“ IV степен[23]
- Гоце Дивлев (1907 – 1939), български комунист и деец на ВМРО (обединена)
- Запрян (Запрю) Николов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 13 кукушка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[24]
- Костадин Митов (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 13 кукушка дружина[25]
- Костадин Стоянов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 13 кукушка дружина[26]
- Кръстьо Сотиров (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 13 кукушка дружина[27]
- Петре Капитан, български революционер, деец на ВМОРО, умрял след 1918 г.[28]
- Петър Атанасов, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[29]
- Спиро Киров (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 13 кукушка дружина[30]
- Стоян Атанасов Стоянов (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 13 кукушка дружина[31]
- Христо Стоянов Харистидев (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 13 кукушка дружина[32]
- Яне Димитров Мишов (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 13 кукушка дружина[33]
Яни Рамненски (1885 – 1923), гръцки андартски капитан
- Починали в Равна
- Кимон Георгиев (1867 – 1907), български революционер
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 115. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 118 – 119.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 845.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 180.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 – 1944. Т. I. 1878 – 1912. Част II: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 176, 180.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 873.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 874.
- ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 203 – 210.
- ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 209.
- 1 2 Карамановъ, В., бившъ кукушки окрѫженъ управитель. Страници изъ междусъюзническитѣ отношения въ близкитѣ околности на гр. Солунъ презъ Балканската война 1912/1913 г. Лѫгадинска околия // Военно-исторически сборникъ (39). февруари 1939. с. 180.
- ↑ Карамановъ, В., бившъ кукушки окрѫженъ управитель. Страници изъ междусъюзническитѣ отношения въ близкитѣ околности на гр. Солунъ презъ Балканската война 1912/1913 г. Лѫгадинска околия // Военно-исторически сборникъ (39). февруари 1939. с. 195 – 197.
- ↑ Македонски мартиролог, съставител Цочо Билярски, Анико, София, 2005, стр.162.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 33. (на сръбски)
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Равна на сайта на Дем Круша, архив на оригинала от 3 януари 2014, https://web.archive.org/web/20140103180708/http://www.kroussia.gr/cms/front_content.php?idcat=131, посетен на 23 ноември 2008
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1048. (на гръцки)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 277.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 432.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 556.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 503.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 450.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 673.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 621.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 106.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 69.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 347.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 679.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 756.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 468.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
