Патарос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Патарос
Δροσάτο
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Кукуш
Географска област Дойранска котловина
Надм. височина 232 m
Население 1068 души (2001)
Надгробен паметник на български войник Миро Гьорчев Андонов от село Патарос, Дойранско, загинал на 20 март 1918 г.

Патарос (на гръцки: Δροσάτο, Дросато, катаревуса: Δροσάτον, Дросатон, до 1927 Ποταρός, Потарос[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш (Килкис) на административна област Централна Македония. Патарос има население от 1068 души (2001).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Успение Богородично“ е изградена в 1857 година. В 1975 година е затворена и до нея е построена нова. Старата е реставрирана в 1999 година и превърната в художествена галерия.[2] Гробищният храм „Свети Георги“ също е от XIX век.[3]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Путорос е посочено като селище в Дойранска каза с 29 домакинства, като жителите му са 121 българи.[4]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Патарос е село в Дойранска каза и брои 340 жители българи.[5]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Патарос има 360 българи екзархисти и работи българско училище.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Патарос са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция и част българските му жители се изселват в България. В 20-те години на тяхно място са заселени гърци бежанци от Южна Русия и Кавказ.[2] В 1928 година в селото е смесено българо-бежанско със 151 бежански семейства с 577 жители.[8] В 1927 година селото е прекръстено на Дросатон.[9]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Патарос

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б Χατζούλη, Γλυκερία Μ. Ιερός Ναός Παναγίας (Κοιμήσεως της Θεοτόκου) Δροσάτου (Ποταρού). // Promo.cross. Посетен на 22 юни 2014. Архив на оригинала от 2018-03-15 в Wayback Machine.
  3. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ30/6463/127/11-3-1991 - ΦΕΚ 761/Β/20-9-1991. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 22 октомври 2014.
  4. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 190-191.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 163.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 100-101. (на френски)
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 869.
  8. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  9. „Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  10. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 101.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 541.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 781.
     Портал „Македония“         Портал „Македония