Караджали
| Караджали Καλλιρρόη | |
| — село — | |
  Караджали  Караджали  Караджали | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Кукуш |
| Географска област | Дойранска котловина |
| Надм. височина | 220 m |
| Население | 23 души (2021 г.) |
Караджали (на гръцки: Καλλιρρόη, Калирои, до 1927 година Καρατζαλή, Карадзали[1]) е село в Република Гърция, в дем Кукуш, област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира на 220 m надморска височина в Дойранската котловина, североизточно от Дойран (Дойрани).[2][3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Караджали (Caradjali) е посочено като селище в Дойранска каза с 25 домакинства, като жителите му са 21 мюсюлмани и 37 българи.[4]
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Караджали е село в Дойранската каза и брои 85 жители турци.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Караджали е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Селото се разпада през Първата световна война и не фигурира в преброяването от 1920 година. В 1924 година тук са заселени гърци бежанци. В 1928 година в селото е чисто бежанско и има 18 бежански семейства с 69 жители.[7] В 1927 година селото е прекръстено на Калирои.[8]
Населението традиционно произвежда жито и тютюн, като се занимава и със скотовъдство.[3]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 176[3] | - | 79[3] | 127[3] | 83[3] | 88[3] | 85[3] | 63[3] | 45 | 46 | 40 | 23 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Караджали
Дино Точев, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 3 солунска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[9]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж з и Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 98. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 192 – 193.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 163.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 721 и 850.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 721.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
