Карабунар (дем Кукуш)
Вижте пояснителната страница за други значения на Карабунар.
| Карабунар Μαυρονέρι | |
| — село — | |
  Карабунар  Карабунар  Карабунар | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Кукуш |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 150 m |
| Население | 454 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 61100 |
| Телефонен код | 2341 |
Карабунар (на гръцки: Μαυρονέρι, Мавронери, до 1926 година Καρά Μπουνάρ, Кара Бунар[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, в дем Кукуш, в област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира в дъното на Солунското поле на 150 m надморска височина, на 14 km югозападно от град Кукуш (Килкис).[2][3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В началото на XX век Карабунар е село в Авретхисарската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Кара-бунар (Cara-bounar) е посочено като селище с 35 домакинства, като жителите му са 115 мюсюлмани.[4] Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година селото има 270 жители, всички турци.[5]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Кара-бунар (Кара-бунар) има 32 къщи турци.[6] Селото пострадва в Междусъюзническата война, като почти цялото му население се разбягва и в него остават само три семейства. На тяхно място са заселени бежанци от Източна Тракия. След 1922 година тук са настанени още бежанци.[3] В 1926 година Карабунар е прекръстено на Мавронери. В 1928 година селото е представено като чисто бежанско със 135 бежански семейства и 445 души общо.[7]
Жителите традиционно произвеждат жито и памук, като се занимават частично и със скотовъдство.[3]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Два кавака[2] | Δυο Καβάκια | Левкес | Λεύκες[8] | местност на ЮЗ от Карабунар и на СИ от Али Ходжалар[2] |
| Чаири[2] | Τσαΐρια | Ливадия | Λιβάδια[8] | местност на ЮЗ от Карабунар[2] |
| Бейка[2] | Μπέικα | Архондика | Άρχοντικά[8] | възвишение на С от Карабунар и на СИ от Горно Постолар (244,3 m)[2] |
| Варади[2] | Βαράδι | Алона | Άλογα[8] | местност на ЮЗ от Карабунар[2] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 215[3] | 266[3] | 497[3] | 767[3] | 709[3] | 766[3] | 569[3] | 664[3] | 638 | 651 | 535 | 454 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Карабунар
Кириаки Тектониду, гръцки политик
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 96. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 162 – 163.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 165.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 32. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- 1 2 3 4 Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1048. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
