Крецово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Крецово
Χορήγιο
— село —
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Кукуш
Географска област Солунско поле
Надм. височина 162 m
Население (2001) 919 души
Крецово в Общомедия

Крецово (на гръцки: Χορήγιο или Χορήγι, Хоригио или Хориги, катаревуса Χωρύγιον, Хоригион, до 1926 година Κιρίτζ или Κερέτζ, Киридз или Кередз[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш, област Централна Македония с 919 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на около 12 километра западно от демовия център Кукуш (Килкис).

История[редактиране | редактиране на кода]

На хълма Лазарица северозападно то Крецово са открити останките на античен град, обявен в 1986 и 1996 година за паметник на културата. Исторически останки има и в местността Киреч.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В съдебен процес от 1724 година, в който се разглежда оплакване на жителите на Авретхисарска каза срещу злоупотреби от страна на аяни при събирането на данъци, село Киреч е представлявано от своя кмет или пълномощник Вельо, син на Пеце.[3]

В XIX век Крецово е българско село в каза Аврет Хисар (Кукуш) на Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е от 1814 година.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Крецово (Cretzovo) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 66 домакинства, като жителите му са 310 българи.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Крецово (Киреч) е село в Кукушка каза с 500 жители българи християни.[6]

До Илинденското въстание Крецово е чифлик. След въстанието селото е откупено изцяло.[7]

Населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Крецово (Kretzovo) е село в Кукушка каза с 600 души българи екзархисти, в което работи българско училище.[8]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1913 година селото попада в Гърция. Населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. През 1926 година селото е прекръстено на Хориги. В 1928 година селото е изцяло бежанско със 133 семейства и 453 жители бежанци.[9]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Икона, дарена от Ицо Крецовали на църквата „Света Параскева“ в Лъгадина. „Възнесение Илиево“, 49 Χ 90.
Η ΑΝΑΛΗΨΙC ΤΟΥ ΠΡΟΦΗΤΟΥ ΗΛΙΟV· Ο ΠΡΟΦΗΤΗC ΤΡΕΦΟΜ[ΕΝΟC] / ὑπὸ κόρ[ακος] [Ο ΠΡΟΦΗΤΗC] ΕΛΙCCΑΙΟς. Δέησις τοῡ δούλου τοῡ θεοῡ : / ἵτζιου κρέτζωβαλή · / : 1851 · / : θ : μ ·
Родени в Крецово

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Κιρίτζ -- Χωρύγι
  2. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/57683/3282 π.ε./17-4-1996 - ΦΕΚ 294/Β/3-5-1996. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 2018-06-26.
  3. Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало, София, 1969, с. 42.
  4. ΥΑ ΥΠΠΕ/Φ34/3980/94/1-2-1985 - ΦΕΚ 85/Β/15-2-1985. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 2014-10-20.
  5. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 160 - 161.
  6. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 165.
  7. Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало, София, 1969, с. 217.
  8. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.98-99.
  9. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
     Портал „Македония“         Портал „Македония