Арджанско езеро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Арджанско езеро
Λίμνη Αρτζάν
блато
Табела на кръчма, кръстена на Арджанското езеро
Табела на кръчма, кръстена на Арджанското езеро
Местоположение в Гърция
Местоположение Северна Гърция
Притоци Гьолая (Арджан)
Отток Гьолая (Арджан)
Населени места Арджан

Арджанското езеро, наричано също Арджански гьол (на гръцки: Λίμνη Αρτζάν), е малко езеро в Егейска Македония, Гърция. Разположено е на територията на дем Пеония на левия бряг на река Вардар (Аксиос).

По време на революционните борби то служи за убежище на четите при опасност (в кукушкия край не е имало високи планини и гъсти гори) – върху преплетените коренища на гъстата тръстика, растяща по по-плитките места на езерото, четниците си правят колиби, до които се достига по тесни водни канали, известни само на най-доверените хора. В гьола винаги се поддържа запас от хранителни припаси за потърсилите убежище. Турските власти дълго време не подозират за укритието, но и когато разбират, скривалищата остават все така неизвестни и недостъпни за тях.[1] Нееднократно те правят опити за унищожаването на комитското свърталище – пръскат с пожарникарски помпи тръстиките с газ (петрол) и се мъчат да ги подпалят, обстрелват с артилерия тръстиковите площи, но напразно.[2]

Kukush Region.jpg

При подготовката на Илинденско-Преображенското въстание, от началото на 1903 г. всред езерото се изграждат складове за храни, фурни от камък и тухли за печене на хляб и колиби за четниците, като специален човек от ръководството на комитета е натоварен с продоволствието. За четата на Кръстьо Асенов, както и за всички по-раншни и по-нататъшни кукушки чети, езерото е главна база. След сражения през пролетта на 1903 година четата му се добира през юни до езерото, където вече е местната чета на Трайко Йотов, пристига и тази на Гоце Нисторов. Тази сборна чета на Кръстьо Асенов наброява над 200 души. Турската войска (12 – 15 хилядна дивизия) прави обсада и след повече от три седмици, при привършване на хранителните запаси, четниците успяват да се измъкнат нощем през кордона.[3]

В 1904 година, след Илинденско-Преображенското въстание, на Арджанското езеро се провежда околийски конгрес на ВМОРО, на който е избрано ново ръководство на Кукушката революционна околия.[4]

Езерото е било дълго 15–20, а широко няколко километра.[1] Почти напълно е пресушено в 1928 – 1932 година. В началото на XXI век на мястото на езерото е създаден язовир, наречен Арджан-Аматово (Λίμνη Αρτζάν Αματόβου).[5][6][7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 192.
  2. Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 207.
  3. Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 206-209.
  4. Гошев, Петър. Революционното движение в град Кукуш от 1903 до 1913 година. // Македонски преглед 30. София, Македонски научен институт, 2001. с. 112.
  5. Χρήστος ‘Ιντος. Τα εγκαίνια αποξήρανσης των λιμνών Αρτζάν-Αματόβου από τον Ελ.Βενιζέλο το 1929. // maxitis.gr. 22 ноември 2015.
  6. Άσπρος, Λίμνη Αρτζάν ΑματόβουШаблон:Мъртва връзка
  7. Χρονοντούλαπο, Η ληστεία της Φαουντέσιον, Παύλος Παπανότης, 9 Δεκεμβρίου 2012
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония