Арджанско езеро
|
Арджанско езеро Λίμνη Αρτζάν |
|
|---|---|
| — блато — | |
 Табела на кръчма, кръстена на Арджанското езеро |
|
 |
|
| Местоположение | Северна Гърция |
| Притоци | Гьолая (Арджан) |
| Отток | Гьолая (Арджан) |
| Населени места | Арджан |
Арджанското езеро, наричано също Арджански гьол (на гръцки: Λίμνη Αρτζάν), е малко езеро в Егейска Македония, Гърция. Разположено е на територията на дем Пеония на левия бряг на река Вардар (Аксиос).
По време на революционните борби то служи за убежище на четите при опасност (в кукушкия край не е имало високи планини и гъсти гори) – върху преплетените коренища на гъстата тръстика, растяща по по-плитките места на езерото, четниците си правят колиби, до които се достига по тесни водни канали, известни само на най-доверените хора. В гьола винаги се поддържа запас от хранителни припаси за потърсилите убежище. Турските власти дълго време не подозират за укритието, но и когато разбират, скривалищата остават все така неизвестни и недостъпни за тях.[1] Нееднократно те правят опити за унищожаването на комитското свърталище – пръскат с пожарникарски помпи тръстиките с газ (петрол) и се мъчат да ги подпалят, обстрелват с артилерия тръстиковите площи, но напразно.[2]
При подготовката на Илинденско-Преображенското въстание, от началото на 1903 г. всред езерото се изграждат складове за храни, фурни от камък и тухли за печене на хляб и колиби за четниците, като специален човек от ръководството на комитета е натоварен с продоволствието. За четата на Кръстьо Асенов, както и за всички по-раншни и по-нататъшни кукушки чети, езерото е главна база. След сражения през пролетта на 1903 година четата му се добира през юни до езерото, където вече е местната чета на Трайко Йотов, пристига и тази на Гоце Нисторов. Тази сборна чета на Кръстьо Асенов наброява над 200 души. Турската войска (12 – 15 хилядна дивизия) прави обсада и след повече от три седмици, при привършване на хранителните запаси, четниците успяват да се измъкнат нощем през кордона.[3]
В 1904 година, след Илинденско-Преображенското въстание, на Арджанското езеро се провежда околийски конгрес на ВМОРО, на който е избрано ново ръководство на Кукушката революционна околия.[4]
Езерото е било дълго 15–20, а широко няколко километра.[1] Почти напълно е пресушено в 1928 – 1932 година. В началото на XXI век на мястото на езерото е създаден язовир, наречен Арджан-Аматово (Λίμνη Αρτζάν Αματόβου).[5][6][7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 192.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 207.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 206-209.
- ↑ Гошев, Петър. Революционното движение в град Кукуш от 1903 до 1913 година. // Македонски преглед 30. София, Македонски научен институт, 2001. с. 112.
- ↑ Χρήστος ‘Ιντος. Τα εγκαίνια αποξήρανσης των λιμνών Αρτζάν-Αματόβου από τον Ελ.Βενιζέλο το 1929. // maxitis.gr. 22 ноември 2015.
- ↑ Άσπρος, Λίμνη Αρτζάν ΑματόβουШаблон:Мъртва връзка
- ↑ Χρονοντούλαπο, Η ληστεία της Φαουντέσιον, Παύλος Παπανότης, 9 Δεκεμβρίου 2012
| ||||||||
Портал „
Портал „