Руднишко езеро

Руднишко езеро Χειμαδίτιδα
— езеро —
Руднишко езеро, в дъното Зазерци
Местоположение в Суровичево40.5956, 21.567133
Местоположение	Северна Гърция
Отток	Суровичка река
Дължина	5150 m
Ширина	700 m
Площ	1,677 km2
Дълбочина	2,5 m
Надм. височина	593 m
Населени места	Рудник
Руднишко езеро в Общомедия

Руднишкото, Врабчинското езеро или Врабча (на гръцки: Χειμαδίτιδα, Химадѝтида, катаревуса: Χειμαδίτις, Химадитис, стари имена Λίμνη Ρούδνικ, Λίμνη Αναργύρων) е езеро в Егейска Македония, Северна Гърция.

Местоположение

Езерото е разположено на територията на дем Суровичево (Аминдео) в северозападната част на котловината Саръгьол на надморска височина от 593 m. На североизточния бряг на езерото е разположено село Рудник, днес Анаргири, а на югозападния му бряг са руините на изоставеното село Врабчин (Химадио), които дават и двете му имена. От запад и северозапад е обргадено от Врабчинската планина, а от юг и изток от Стената и така е отворено към Саръгьол само от североизток.

Описание

Площта му е около 1,7 km², максималната дълбочина – 2,5 m, а средната – 1 m.

Езерото се захранва от подземен със съседното езеро Зазерци (Зазари), разположено на 1,8 km по-високо на север. В миналото езерото на север постепенно е преминавало в блато и е носило името Руднишко блато (έλος Ρούδνικ), което е пресушено. През 60-те години на XX век е пресушена е и по-голямата част от същинското езеро, чиято площ е била 9,6 km². Езерото се оттича на север към Петърското езеро (Лимни Петрон) чрез Суровичката река (Рема Аминда).

Флора

Езерото заедно със Зазерци е част от Натура 2000. Двете езера образуват обща екосистема, която се отличава с мекия си климат в която има 150 вида растения, 7 вида змии, 7 вида земноводни, 8 вида риби, 12 вида бозайници и 150 редки видове птици, живеещи в обраслите с тръстика езера. 70% от езерото е покрито с гъсти, разпръснати тръстикови масиви. В районите, където то се среща с полетата, то създава големи сезонни влажни ливади. Смесени гори от дъб, бряст и ясен се разпростират по околните хълмове, докато по бреговете му се извисяват самотни големи тополи, върби и елши. Важни растения в околността са спиродела многокоренчеста (Spirodela polyrhiza), съмнителна козя брада (Tragopodon dubius), мрачен карамфил (Dianthus tristis), изящен карамфил (Dianthus gracilis), щитовидната решетка (Carlina corymbosa) и шареният птилостемон (Ptilostemon afer), свещниковата паламида (Cirsium candelabrum), водната лилия (Nymphaea alba), игликата (Primula vulgaris sibthorpii), широколистният мразовец (Colchicum bivonae), дивата теменужка (Viola velutina) и недоразвитият лимодорум (Limodorum abortivum), орхидеите Orchis laxiflora, Orchis morio, обикновеният анакамптис (Anacamptis pyramidalis), Ophrys-zeusii.

Фауна

В Руднишкото езеро живеят над 150 вида птици, много от които са застрашени и защитени от закона. Езерото е особено важно местообитание за редките белоока потапница и кафявоглава потапница, тъй като тези два вида патици създават най-големите популации в страната тук. Много грабливи птици летят около езерото, като морски орел, орел змияр, обикновен мишелов, белоопашат мишелов, тръстиков блатар, ливаден блатар, осояд, късопръст ястреб, сокол скитник, далматински орел, малък сокол, вечерна ветрушка, белошипа ветрушка, сови, забулена сова и кукумявка. Сред гъските и другите патици могат да се намерят сивя гъска, голяма белочела гъска, звънарки, малък нирец, зимно бърне, фиш, клопач, лятно бърне, качулата потапница, червеноклюна потапница и зеленоглава патица. Значително е присъствието на ята къдроглави и розови пеликани, които дори са свикнали с присъствието на хора благодарение на рибарите, които често посещават езерото. Други видове птици включват щъркела, редкия черен щъркел, червената чапла, голямата бяла чапла, малкия воден бик, лопатарката, белобузата рибарка, малкия корморан, земеродното рибарче, големият гмурец, обикновената калугерица, синявицата, сврачката, обикновения пчелояд, обикновената кукувица, тръстиковата овесарка и мустакатото тръстикарче.

Земноводните в езерото включват саламандри, северни гребенести тритони, крастви жаби, балкански водни жаби, дървесници, редки балкански чесновници, горски жаби, гръцки жаби, жълтокоремни бумки. Сред влечугите, живеещи тук, са европейска блатна костенурка, южна блатна костенурка, зелен гущер, стенен гущер, вдлъбнаточел смок, сива водна змия, жълтоуха водна змия и отровница. В езерото живеят няколко видри живеят, а в полетата на север се срещат редки лалугери. Фауната се допълва от случайното присъствие на мечки и вълци, както и от бозайници, като европейската дива котка, сърната, дивата свиня, язовецът, невестулката и лисицата и златката.

Богата е и рибната фауна на езерото – шаран (Cyprinus carpio), щука (Esox lucius), лин (Tinca tinca), бабушка (Rutilus rutilus), вардарска лъчеперка (Rhodeus meridionalis), тесалийска лъчеперка (Alburnus thessalicus), европейска змиорка (Anguilla anguilla), балканска мряна (Barbus balcanicus), червеноперка (Scardinius erythrophthalmus), сребриста каракуда (Carassius gibelio), егейска кротушка (Gobio bulgaricus), вардарска мряна (Squalius vardarensis), сигове (Coregonus), сом (Silurus glanis) и македонски мармоз (Pachychilon macedonicum).