Врабчин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Врабчин
Χειμάδιο
— село —
Руините на Врабчин и Врабчинското езеро
Руините на Врабчин и Врабчинското езеро
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Суровичево
Географска област Саръгьол
Надм. височина 580 m
Население изселено души (1980 г.)
Езерото от руините на Врабчин

Врабчин (на гръцки: Χειμάδιο, Химадио, катаревуса: Χειμάδιον, Химадион, до 1928 година Βράπτσιν, Врапцин или Βράψιν, Врапсин[1]) е бивше село в Република Гърция, на територията на дем Суровичево, област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Развалините на селото са разположени на югозападния бряг на Руднишкото езеро, на 12 километра северозападно от град Кайляри (Птолемаида).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Врабчин е малко мюсюлманско село. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че във Врагопс (Vragops), Мъгленска епархия, живеят 540 гърци.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Врачини (Vratchini) е посочено като село в Леринска каза с 30 домакинства и 86 жители българи.[3]

В 1889 година Стефан Веркович пише за Врабчин:

Село Врапчик, разположено близо до планината Бламбур с 10 български къщи, от които се взимат 1040 пиастри данък и 540 пиастри инание-аскерие. Жителите му се занимават със земеделие.[4]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзническата остава в Гърция. В 1912 година е малко село с 40 жители турци. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Врапчин има 8 къщи турци.[5] След разгрома на Гърция в Гръцко турската война в 1924 година мюсюлманското население напуска Врабчин. Според Тодор Симовски имотите са купени от жители на съседното село Сребрено.[6] Но според други данни в 1928 година жителите му са 50 албанци християни.[7] В същата 1928 година селото е преименувано на Химадион.[8]

Селото е заличено в 1980 година.

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 – 28 жители
  • 1920 – 47 жители
  • 1928 – 56 жители
  • 1940 – 15 жители
  • 1951 – 0 жители
  • 1961 – 23 жители
  • 1971 – 8 жители

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 51. (на френски)
  3. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 84-85.
  4. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 154. (на руски)
  5. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 22. (на сръбски)
  6. Симовски, Тодор. „Населените места во Егејска Македонија“, Скопје 1998.
  7. „Δημήτρης Λιθοξόου. Η περιοχή Φλώρινας (Λέριν) / Florina (Lerin) γεωγραφία της ιστορίας“, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731132440/www.freewebs.com/onoma/ahil.htm, посетен 31 юли 2012 
  8. „Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
     Портал „Македония“         Портал „Македония