Чалджиево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Чалджиево
Φιλώτας
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Суровичево
Географска област Саръгьол
Надм. височина 597 m
Население 1772 души (2011 г.)
Пощенски код 530 70
Телефонен код 24630-41

Чалджиево (на гръцки: Φιλώτας, Филотас, до 1926 година Τσαλτζιλάρ, Цалдзилар[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Суровичево (Аминдео), област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в котловината Саръгьол на 6 километра южно от град Суровичево (Аминдео) и на 40 километра от град Лерин (Флорина).

История[редактиране | редактиране на кода]

В района на Чалджиево има следи от човешко присъствие от праисторически времена, както е видно от находките от разкопките в местността Амбелия – Орнитонес, като най-старите датират от периода на ранния неолит. Животът на това място продължава до елинистичната и римската епоха. В други местности около Чалджиево - Цаиря, Турку Милос, Лофос, са открити останки от селища от ранната и късната бронзова епоха, желязната епоха, а също така и от последващите исторически периоди.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Чалджиево (Tchaldjiévo) е посочено като село в каза Джумали с 20 домакинства и 62 жители българи.[3]

В 1889 година Стефан Веркович пише за Чалджиево:

Село Ченчилар, състоящо се от 350 мохамедански къщи. Данъкът им е 32200 пиастри. Селото е разположено до Островското езеро. Жителите му се занимават със земеделие, скотовъдство и риболов. Веднъж в седмицата във вторник тук става пазар. През Ченчилер минава пътят от Битоля за Лариса. Селото се смята за второ в каазата след Флорина.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Чалджиево (Чалджиларъ) има 1950 жители турци.[5]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзническата остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Чалджилар (Чалџилар) има 300 къщи турци.[6] По силата на Лозанския договор в 1922 години турското население на Чалджиево е изселено и на негово място са заселени християни бежанци. Бежанците произхождат от селата:

В 1926 година селото е прекръстено на Филотас.[8] В 1928 година Чалджиево е чисто бежанско село с 539 бежански семейства и 2188 жители бежанци.[9]

До 2011 година Чалджиево е център на дем Чалджиево в ном Лерин. Икономиката на Чалджиево е базирана предимно на селското стопанство. Функцията на седалището на дем води до създаването на адекватна инфраструктура – социални и медицински услуги, спорт, образование, култура. В селото има три църкви – „Свети Георги“, „Свети Всилий“ и „Света Петка“. В селото функционира силогос „Черно море“.[2]

Преброявания
  • 2001 - 1821 души
  • 2011 - 1772 души

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б Δήμος Αμυνταίου, Φιλώτας
  3. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 98-99.
  4. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 152. (на руски)
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
  6. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 22. (на сръбски)
  7. Μορφωτικός - Πολιτιστικός Σύλλογος Φιλώτα, Ιστορία[неработеща препратка]
  8. „Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  9. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
     Портал „Македония“         Портал „Македония