Кьоселер
Тази статия е за селото в Република Гърция. За селото в Румъния вижте Кьоселер (окръг Кюстенджа).
|
Кьоселер Αντίγονος |
|
|---|---|
| — село — | |
  Кьоселер  Кьоселер  Кьоселер |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Суровичево |
| Географска област | Саръгьол |
| Надм. височина | 686 m |
| Население | 424 души (2011 г.) |
Кьоселер (на гръцки: Αντίγονος, Андигонос, до 1928 година Κιοσελέρ, Кьоселер[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Суровичево (Аминдео), област Западна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в котловината Саръгьол на 6 километра източно от демовия център Чалджиево (Филотас) и на 10 километра южно от град Суровичево (Аминдео). В селото е разположен Кьоселерският манастир „Свети Григорий Палама“.[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Куселери (Kusséléri) е споменато два пъти - веднъж като село в Леринска каза със 150 домакинства и 160 жители мюсюлмани и 340 българи и втори път като село в каза Джумали с 15 домакинства и 29 жители мюсюлмани.[3]
В 1889 година Стефан Веркович пише за Кьоселер:
| „ | Село Кошлар със 100 къщи. Данъкът на това село е 11800 пиастри. Разположено е близо до езерото в подножието на планина. Жителите му се занимават със земеделие, скотовъдство, риболовство и производство на рогозки. Има две джамии и две чешми.[4] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Кьоселери има 750 жители турци.[5] Според гръцкото консулство в Еласона през 1904 година в Кюселер (Κιουσιλέρ) живеят 1000 турци.[6]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзническата остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Кеселер (Кjеселер) има 25 къщи турци.[7] По силата на Лозанския договор турското население на Кьоселер е изселено и на негово място са заселени християни бежанци. В 1928 година селото е прекръстено на Андигонос.[8] В 1928 година Кьоселер е чисто бежанско село със 148 бежански семейства и 595 жители бежанци.[9]
До 2011 година селото е част от дем Чалджиево (Филотас).
- Преброявания
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 372 | 424 |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Ι.Μ. Αγίου Γρηγορίου του Παλαμά – Αντίγονο. // Ιερά Μητρόπολη Φλωρίνης, Πρεσπών και Εορδαίας. Посетен на 1 януари 2015.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 82-83 и 98-99.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 152. (на руски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
- ↑ Σπανός, Κώςτας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 2001.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
- ↑ „Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012
- ↑ „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012
| |||||||||||||||||||||||||||||
Портал „