Кьоселер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Република Гърция. За селото в Румъния вижте Кьоселер (окръг Кюстенджа).

Кьоселер
Αντίγονος
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Суровичево
Географска област Саръгьол
Надм. височина 686 m
Население 372 души (2001)

Кьоселер (на гръцки: Αντίγονος, Андигонос, до 1928 година Κιοσελέρ, Кьоселер[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Суровичево (Аминдео), област Западна Македония с 526 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в котловината Саръгьол на 6 километра източно от демовия център Чалджиево (Филотас) и на 10 километра южно от град Суровичево (Аминдео). В селото е разположен Кьоселерският манастир „Свети Григорий Палама“.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Куселери (Kusséléri) е споменато два пъти - веднъж като село в Леринска каза със 150 домакинства и 160 жители мюсюлмани и 340 българи и втори път като село в каза Джумали с 15 домакинства и 29 жители мюсюлмани.[3]

В 1889 година Стефан Веркович пише за Кьоселер:

Село Кошлар със 100 къщи. Данъкът на това село е 11800 пиастри. Разположено е близо до езерото в подножието на планина. Жителите му се занимават със земеделие, скотовъдство, риболовство и производство на рогозки. Има две джамии и две чешми.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Кьоселери има 750 жители турци.[5] Според гръцкото консулство в Еласона през 1904 година в Кюселер (Κιουσιλέρ) живеят 1000 турци.[6]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзническата остава в Гърция. По силата на Лозанския договор турското население на Кьоселер е изселено и на негово място са заселени християни бежанци. В 1928 година селото е прекръстено на Андигонос.[7] В 1928 година Кьоселер е чисто бежанско село с 148 бежански семейства и 595 жители бежанци.[8]

До 2011 година селото е част от дем Чалджиево (Филотас).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Κιοσελέρ -- Αντίγονος
  2. Ι.Μ. Αγίου Γρηγορίου του Παλαμά – Αντίγονο. // Ιερά Μητρόπολη Φλωρίνης, Πρεσπών και Εορδαίας. Посетен на 1 януари 2015.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 82-83 и 98-99.
  4. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 152.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
  6. Σπανός, Κώςτας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 2001.
  7. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  8. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
     Портал „Македония“         Портал „Македония