Невеска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Невеска
Νυμφαίο
Изглед към Невеска
Изглед към Невеска
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Западна Македония
Дем Суровичево
Географска област Вич
Надм. височина 1202 m
Население (2001) 413 души
Пощенски код 530 78
Телефонен код 23860-3
Невеска в Общомедия

Нѐвеска (понякога книжовно Невеста, изписване до 1945 година Невѣска, на гръцки: Νυμφαίο, Нимф̀ео, катаревуса: Νυμφαίον, Нимф̀еон, до 1926 година Νέβεσκα, Н̀евеска,[1] на румънски: Nevesca) е село в Гърция, част от дем Суровичево (Аминдео), област Западна Македония с 413 жители (2001), мнозинството от които власи.

География[редактиране | редактиране на кода]

Невеска е разположено на около 50 километра южно от град Лерин (Флорина) в югоизточните поли на планината Вич (Вици).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Гръцкото училище в Невеска в 1900 година

Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1481 под името Невеска с 6 домакинства.[2]

В османски данъчни регистри на християнското население от вилаета Филорине от 1626-1627 година е отбелязано, че Невеска има 94 джизие ханета (домакинства).[3]

В 1867 година е построена голямата църква „Свети Николай“. В 1874 година в Невеска е построена видната къща на Петрос Мердзис, която днес е защитен паметник.[4]

В XIX век Невеска е голяма влашка паланка. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Невеска е посочено два пъти - веднъж като Невеска (Néveska) градче в Леринска каза с 500 домакинства и 1300 жители власи и втори път под името Невесна (Névesna) като градче в Костурска каза с 250 домакинства и 900 жители власи.[5] Изследователят на арумъните Густав Вайганд пише, че в градчето живеят 2000 души власи. В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Невеска:

Изглед към Невеска.
Училището в Невеска.
На четири часа и половина на изток от Клисура и на 3 часа и половина на север от Михово [Лехово] се намира друго малко градче Невеска. В него има 250-280 къщи, които плащат 22300 пиастри данък. Жителите на това градче в по-голямата си част се занимават с търговия или - подобно на клисурци - пътуват по гурбет. Невеска е известна с храбростта на жителите си, които всяват страх в околните християни и турци. Макар градчето да е разположено на плато, почвата му е негодна за земеделие. Затова пък има добри пасбища и обширни гори. Тук има три църкви с един свещеник, едно общо и едно гръцко училище.[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Невеска живеят 2300 жители власи.[7]

Почти цялото население е вярно на Цариградската патриаршия и в градчето функционират основно и средно гръцко училище. Според патриаршеската статистика в Невеска има 360 патриаршистки и 40 румънеещи се семейства, а според други гръцки данни - 360 патриаршистки семейства и 100 румънеещи се.[8] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Невеска има 2300 власи и работя по едно прогимназиално и едно основно гръцко и влашко училище.[9]

По време на Илинденското въстание през август 1903 година Невеска заедно с другото съседно влашко градче Клисура е освободено за кратко от четите на българските въстаници Васил Чекаларов, Пандо Кляшев, Никола Андреев и Марко Иванов.[10] Невеска е обкръжена на 12 август от три страни от костурските чети, а от север - от леринските, общо 2000 души. Блацката чета на Коста Василев поддържа огъня и подсигурява настъплението на четата на Иван Попов.[11] След това селото се превръща в крепост на гръцката въоръжена пропаганда в Македония.

В първите дни на април 1908 година властта претърсва селото, като обиските са съпроводени с изтезния и насилие.[12]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Невеска е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия.[13]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Улица в Невеска

През войната градчето е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. През 1926 година името на паланката е преведено на гръцки като Нимфеон.[14] Статистиката от 1932 година показва 369 семейства, „всичките румъноговорещи“, от които 15 с „изявено румънско съзнание“. В периода 1939 - 1940 година функционира и румънско училище. В 1945 в селото има 976 души, 40 от които румънеещи се. Градчето пострадва силно от Гръцката гражданска война. След нея населението му спада драстично.

Според изследване от 1993 година селото е чисто влашко.[15]

До 2011 година селото е самостоятелна община (кинотита) в ном Лерин.

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 – 1857 жители
  • 1920 – 1176 жители
  • 1928 – 1241 жители
  • 1951 – 360 жители
  • 1961 – 275 жители
  • 1971 – 130 жители
  • 1981 – 158 жители

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Такис Голнас

Поради слабата румънска пропаганда в Невеска, жителите на паланката си остават предимно с гръцко национално съзнание. От Невеска са участниците в Гръцката война за независимост Андон Журка и Накас Невески. Роднината на Андон Журка Васил Журка е виден хайдутин от втората половина на XIX век. Жан Нику (1876 - 1930) е виден шведски тютюнев индустриалец. Михаил Цирлис и Такис Голнас са участници в гръцката въоръжена пропаганда в Македония.

Къща в традиционен стил в Невеска.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Κατσάνης, Νικόλαος Α., "Ονομαστικό Νυμφαίου (Νέβεσκας)", Ε.Μ.Σ. 72, Θεσσαλονίκη 1990.
  • Λούστας, Ν.Α., "Η ιστορία του Νυμφαίου-Νέβεσκας Φλωρίνης", Θεσσαλονίκη 1994.
  • Νικολάου Γ. Φίστα, Το Νυμφαίον. Συμβολή εις την μελέτων των Βλάχων, Θεσσαλονίκη 1962. Σύνδεσμος των απανταχού Νυμφαιωτών "ο ΄Αγιος Νικόλαος". 8ον, σ. 61 υπό Στίλπωνος Π. Κυριακίδου

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Νέβεσκα -- Νυμφαίον
  2. Kravari, Vassiliki. Villes et villages de Macédoine occidentale, Realites byzantines, Paris: Editions P. Lethielleux, 1989, p. 304. ISBN 2283604524.
  3. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 334
  4. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΔΙΛΑΠ/Γ/1239/27577/30-4-1991 - ΦΕΚ 495/Β/9-7-1991. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 14 юни 2015.
  5. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 84-85 и 110-111.
  6. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 145.
  7. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 250.
  8. Νεβέσκα
  9. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 176-177.
  10. Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968, Дино Кьосев и Ламби Данаилов
  11. Биолчевъ, Ил. Коста Василевъ. // Илюстрация Илиндень VIII (8 (78). октомврий 1936. с. 14.
  12. Одрински глас, брой 15, 20 април 1908, стр. 4.
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 395 и 865.
  14. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  15. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
     Портал „Македония“         Портал „Македония