Христо Настев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за щипският революционер. За охридския революционер вижте Христо Настев (Опеница).
Христо Настев
български революционер от Щип
Роден
Починал
20 юни 1962 г. (86 г.)
Учил вСкопско българско педагогическо училище
Христо Настев в Общомедия

Христо Настев с псевдоними Зюлфикар и Хр. Анчев[1] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Четата на Янаки Янев с Кичевско-Дебърското ръководно тяло през 1903 година. На снимката са още Лука Джеров, Христо Настев, Климент Групчев, куриерката Пеповица и други

Христо Настев е роден през 1876 година в град Щип, Македония. Учи в българското педагогическо училище в Скопие, което завършва с първия му випуск в (1895 - 1898),[2] и влиза във ВМОРО. В 1898 завършва първия випуск на училището и една година е главен учител във Виница, Кочанско, където става председател на революционния комитет.[3] Настев вдига на крака революционното дело в райна, което е парализирано от Винишката афера от 1897 година и възобновява канала Кюстендил – Щип.

Заподозрян от турците, че се занимава с революционна дейност той бяга от Виница в Кюстендил, където получава от Българската екзархия назначение за главен български учител в град Бунархисар, Одринска Тракия. Там Настев основава първия околийски комитет на ВМОРО, в който влизат Димитър Спиров от Урумбеглия, Костадин Боруджиев и Георги Кехайов от Бунархисар, Димитър Ташев и Иван Котков от Колибите. Настев е избран за председател на комитета. Обикаля околните села - Урумбеглия, Курудере, Яна, Чонгара и Колибите и създава местни комитети. Влиза във връзка и с Георги Найденов, учител в Пенека, единственото село във Визенско с български учител и с помощта и на Тодор Шишманов създава и там революционен комитет.

Ръководното тяло на Дебърско-Кичевския революционен район: (горе) Стоян Милошев, Иванчо от Пополжани, Никола Гюрев, Павле Каракуневски; (среда) Наки Янев, Лука Джеров, Христо Настев; (долу) Климент Групчев от Охрид и скрит легален деец на ВМОРО. Фотограф Георги Кузманов от Дебър

През 1900 г. Настев посреща в Бунархисар Гоце Делчев и Стоян Лазов при обиколката им в Одринско. Войводата Георги Тенев решава да отвлече някой по-богат грък за откуп. Отвлечен е чифликчията Костаки Керемидчиоглу, но вследствие на тази акция турската полиция в така наречената Керемидчиоглува афера предприема масови арести на българите от Лозенградско и Бунархисарско. Христо Настев избягва в България и е осъден задочно на 101 години затвор. Като главен учител в Бунархисар го наследява Яни Войнов.[4]

Снимка на Христо Настев от края на въстанието в Пирея

През 1902 г. Христо Настев се връща в Македония като нелегален и става секретар на четата на капитан Тома Давидов, която действа в Битолско и Охридско.

Христо Настев е делегат на Смилевския конгрес на Битолски революционен окръг, състоял се от 20 до 27 април 1903 г. По време на Илинденското въстание действа с чета в Леринско, подчинен на Георги Попхристов[5].

След въстанието от началото на 1904 година е началник на пограничния Кюстендилски пункт на ВМОРО. След обявената по настояване на българското правителство амнистия на участниците във въстанието, Настев се връща в родния си град Щип, но е арестуван и осъден на 5 години затвор. Лежи в Скопския затвор Куршумли хан.

След Младотурската революция в 1908 година е освободен, става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Щип.[6]

През Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение в 15-а щипска дружина[7]

След войните се установява да живее в България. Работи като чиновник във Варна. От януари 1923 година е член на Илинденската организация.[8] Към 1934 година е ръководител на местното дружество на Илинденската организация.[9] Описва смъртта на войводата Дине Клюсов в пиесата „Как умира македонския четник“, представена на 18 февруари 1939 година в Македонския дом във Варна.[10]

Христо Настев (1), Лука Джеров (2), Тома Николов (3) и Йордан Тренков (4)

Умира на 20 юни 1962 г. във Варна.[11][12][13]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 43, 100.
  2. ↑ Настевъ, Хр. I-ия випускъ на Скопското българско мъѫко педагогическо училище // Илюстрация Илиндень XII (3 (113). София, Издание на Илинденската организация, мартъ 1940. с. 13.
  3. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 113-114.
  4. ↑ Войников Димитър. Българите в най-източната част на Балканския полуостров - Източна Тракия, ИК „Коралов и сие“, София, 2002.
  5. ↑ Спомени на Георги Попхристов [1]
  6. ↑ Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
  7. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 482.
  8. ↑ ТДА-Варна, ф. 13 К, оп. 1, а.е. 24, л. 3.
  9. ↑ Гошева, Вера. Илинденската организација меѓу двете светски војни. Докторска дисертација. Скопје, Филозофски факултет, 2000. с. 238.
  10. ↑ Илюстрация Илинден, бр.108, стр.10-11
  11. ↑ Спомени на Христо Настев в: „Борбите в Македония и Одринско. 1878-1912. Спомени“, София, 1981, стр.308-315
  12. ↑ Биография на сайта на ВМРО-БНД[неработеща препратка]
  13. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 320.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Христо_Настев&oldid=12147471“.