Тома Давидов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тома Давидов
български офицер и революционер
фотография от Иван Карастоянов
фотография от Иван Карастоянов

Роден
Починал
Оздолени, Османска империя

Образование Национален военен университет
Тома Давидов в Общомедия

Тома Костов Давидов е български военен, поручик, и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Паметна плоча на Давидов на стената на родния му дом
Домът на Давидов във Вароша, Ловеч

Тома Давидов е роден в град Ловеч на 20 април 1868 г.[1] Завършва медицина. Като доброволец се сражава в Сръбско-българската война в 1885 г. Завършва Военното училище в София, където е съвипускник на Гоце Делчев и Борис Сарафов.

Във ВМОК[редактиране | редактиране на кода]

Като офицер се включва в дейността на Македонския комитет.[2] През 1895 г. участва в Четническата акция на Македонския комитет, като войвода на чета в III Серска дружина в състав от 200 души. Дружината влиза в Неврокопско и превзема Доспат, заедно с Яне Сандански и Кирил Пърличев. Група, начело със стария харамия дядо Стойо Костов, се отделя от дружината и заминава за Драмско. Останалите четници, начело с Тома Давидов и капитан Еню Димитров се връщат в България.

Върховният комитет около 1899 – 1900. Седнали Тома Давидов (подпредседател), Борис Сарафов (председател), Георги Петров (касиер). Прави Владислав Ковачев (член), Георги Минков (член). Фото Иван Карастоянов

От тази първа голяма акция в Македония Тома Давидов си взема първия урок в революционното движение. Той осъзнава, че въстание в Македония не може да бъде вдигнато само с чети, изпратени от България, а трябва дълга и упорита работа сред местното българско население, което да бъде добре подготвено за национална революция.

След завръщането си от Македония Тома Давидов се включва в работата на Тайните македоно-одрински офицерски братства и Върховния македоно-одрински комитет. На VI-ия конгрес в 1899 година е избран в ръководството на Комитета, заедно с Борис Сарафов, Антон Бузуков, Славчо Ковачев и Христо Саракинов. На VII-ия конгрес в 1900 година на Македонските братства в България е повторно избран за подпредседател на ВМОК.

През януари 1901 година Давидов инспектира македоно-одринските дружества в Станимашка и Рупчоска околия.[3]

През нощта на 23 срещу 24 март 1901 година Давидов заедно с другите членове на ВМОК е арестуван по обвинение в участие в убийството на Стефан Михайляну в Букурещ. Процесът започва на 29 юли и на 2 август всички обвиняеми са оправдани поради липса на доказателства.[4] Избран е за депутат на Деветия македоно-одрински конгрес (29 юли - 5 август 1901) от Софийското дружество заедно с Михаил Ковачев.[5]

Във ВМОРО[редактиране | редактиране на кода]

През септември 1902 година Давидов, огорчен от вътрешните ежби във Върховния комитет, заминава за Македония начело на чета. Гоце Делчев го назначава за войвода на Ревизионната чета на II-ри Битолски революционен окръг, след като Давидов му заявява:

Не съм от Македония, но за свободата на Македония съм готов всеки момент да дам живота си. Ще отида там, между народа на братска Македония, да умра, а не тук да тровя душата си за нея.[6]

.

Анастас Лозанчев го описва така:

Направи и впечатление на човек, който иска да работи и е готов да се принесе жертва на идеята - свободата на Македония. Човек скромен, с благ характер, той можее да влияе върху масите само със своя личен пример.[7]
Тома Давидов.

Давидов спечелва доверието на всички районни войводи. В писмо до своите приятели в София Давидов ги насърчава да действат по-активно с думите:

Нито минута да не стоим на едно място. Както знаеш, осветлявай (народа), защото както е казал Шекспир, заблуждението не спи, затова пък истината трябва да се повтаря 1000 пъти.

Като главен ревизор на четите в Битолския революционен окръг Тома Давидов обикаля Охридско, Битолско, Демирхисарско и се грижи за военната подготовка на войводите и четниците, засилва дисциплината и бойния дух с оглед на предстоящото въстание. Димитър Попандов пише за него:

Голям водач, психолог, той разбираше човешката душа, влизаше в тежкото положение на населението и вземаше мерки, щото четите да не са му в голяма тежест. Беше издал заповед, когато се наложи чета да пребивава в дадено село, да не се поръчва какво да ѝ се приготовлява за ядене, а четниците да бъдат доволни от каквото ядене им поднесат селяните. Сам Давидов, когато отиваше в някое село, никога не позволяваше да му постилат завивки, а спеше само с шинела си.[8]
Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Давидов (четвърти в първата колона).
Револвер „Гасер“ М 1873, 11 mm и камата на Тома Давидов. Национален военноисторически музей

Помага му Славейко Арсов, а негови четници от това време са Тома Николов, Христо Настев и Лука Групчев. Тома Давидов и Лазар Поптрайков привличат нови войводи като Георги Папанчев и Никола Андреев.

По време на военната си кариера, поручик Давидов служи в 16 пехотен ловчански полк и 9 резервен полк. Уволнен е от служба през 1889 година.[9]

Гибел[редактиране | редактиране на кода]

През пролетта на 1903 г. подготовката за предстоящото въстание се усилва и в Преспанско, Ресенско и Охридско четите на ВМОРО често водят сражения с турския аскер. На 14 март 1903 г. Давидов получава съобщение, че Горнодебърската чета на войводата Деян Димитров е обсадена в село Ърбино и веднага вдига своята чета, заедно с въоръжени селяни от околните села, за да се притече на помощ[10].

На 15 март Давидов пристига близо до Ърбино заедно с 80 души четници и милиция, но сражението вече е свършило, войводата Деян е разкъсал обръча и се е изтеглил. Под село Оздолени, Охридско четата се натъква на башибозук и при завързалото се сражение поручик Тома Давидов е смъртоносно ранен. След убийството на войводата избухва така наречената Давидова афера, при която са арестувани около 164 души от цяла Дебърца. Неговите другари го носят върху т.нар. комитски саркофаг – три напречно поставени пушки.

Признателните селяни го погребват в местността Градище в Слатинската планина, като превръщат неговия гроб в място за поклонение. Местността се нарича Давидов гроб. Място на Давидов като главен войвода заема Христо Узунов.[11][12]

Памет[редактиране | редактиране на кода]

На 15 март 2020 година група граждани от Охрид, поставят паметна плоча на лобното място на войводата.[13]. Две седмици по-късно на 30 март 2020 година, вандали сърбомани потрошават плочата.[14]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 115.
  2. Списък на членовете на Върховния македоно-одрински комитет (март 1895 – февруари 1903 г.) pdf
  3. Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 302.
  4. Елдъров, Светлозар. Генерал Иван Цончев. Биография на два живота, Военно издателство, София, 2003, стр. 84, 91, 92.
  5. Спространов, Евтим. Дневник, Македонски научен институт, София, 1994, стр. 28.
  6. а б Илюстрация Илинден, 1943, бр.143, стр.11-12
  7. Тзавелла, Христофор. Спомени на Анастас Лозанчев - член на главния щаб на Илинденското въстание. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2007. ISBN 9789540726366. с. 188.
  8. Биография от сайта на ВМРО-БНД
  9. Руменин, Р., стр. 222
  10. Спомени на Георги Христов [1]
  11. Енциклопедия България, том 2, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 215.
  12. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 40.
  13. ОМːОдговорност за вандалите кои jа уништиjа спомен-плочата на Тома Давидов.
  14. В Охридско потрошиха плоча на български войвода

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:
     Портал „Македония“         Портал „Македония