Стефан Михайляну

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Стефан Михайляну
Ştefan Mihăileanu
румънски публицист
Роден
1859 г.
Починал
22 юли 1900 г. (41 г.)
„Македоно-румънски речник“, 1901

Стефан Михайляну (на румънски: Ştefan Mihăileanu, Щефан Михайляну) е румънски лингвист, публицист и издател, убит при атентат на Върховния македонски комитет и Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Убийството му предизвиква така наречената Афера Михайляну, която за кратко изправя България и Румъния на ръба на войната.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Михайляну е македонец от куцовлашки произход, роден в 1859 година в Охрид,[1] който емигрира в Румъния. Завършва висшето си образование в Букурещ, където пише дипломна работа върху арумънските диалекти в Македония. Известно време работи като учител, става директор на Румънската гимназия в Солун, а през 1888 – 1889 година участва в издаването на първото арумънско литературно списание „Мачедония“, излизало в Букурещ.[2]

В Букурещ Михайляну е директор на гръцката гимназия.[3] На 23 януари 1900 година Михайляну възобновява издаването в Букурещ на вестник „Пенинсула Балканика“ (в превод Балкански полуостров), който заема крайно отрицателно отношение към ВМОК и често публикува на страниците си тайни на организацията, до които журналистите му са се добрали. Вестникът например обявява, че ВМОК е събрал насила 30 000 лева от влашката колония в София за „освободителното дело“ и се нахвърля върху комитета, като нарича ръководителите му лъжци, нехранимайковци и паразити. След този случай ръководството на Върховния македонски комитет в София решава да убие румънския журналист. Той е застрелян в центъра на Букурещ при съвместна акция на Вътрешната организация и Върховния комитет на 22 юли 1900 година.

Убийството на Михайляну изправя закратко България и Румъния на ръба на войната, като Румъния струпва войски по дунавската граница. Българското правителство е принудено през нощта на 23 срещу 24 март 1901 година да арестува членовете на Върховния македоно-одрински комитет Борис Сарафов, Владислав Ковачев, Тома Давидов, Георги Петров и други, което предизвиква трусове в организацията. Процесът срещу Сарафов и другите членове на ВМОК започва на 29 юли 1901 година и на 2 август са оправдани поради липса на доказателства.[4]

В 1901 година приятелите на Михайляну издават неговия арумънско-румънски речник „Dictionar Macedo-Roman“, филологическа студия за арумънския език от 500 страници, в която арумънските думи са обяснени с румънски с много честа употреба на цели арумънски изречения, фрази, синоними и т.н. и с кратка арумънска граматика в началото. Освен това Михайляну е автор и на голям брой стихове, проза, статии и есета в литературни списания.[5]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Макдермот, Мерсия. За свобода и съвършенство: биография на Яне Сандански. Наука и изкуство, 1987., стр. 57.
  2. Ласку, Стојка. Од историјата на ароманскиот печат во Македонија. Списанијата „Братство“ и „Светлина“, Скопје 2007, с. 12
  3. Стателова, Елена, Радослав Попов, Василка Танкова. История на българската дипломация (1879 – 1913). 1994. ISBN 954-520-038-3. с. 263.
  4. Елдъров, Светлозар. Генерал Иван Цончев. Биография на два живота, Военно издателство, София, 2003, стр. 84, 91, 92.
  5. Јовановиќ, Маринела, Нада Филева. Мал охридски литературно-научен лексикон. Охрид, Градска библиотека „Григор Прличев“, 2002. ISBN 9989-911-18-5. с. 24.
     Портал „Македония“         Портал „Македония