Георги Петров (революционер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Петров.

Георги Петров
български революционер

Роден
1862 г.
Починал
1914 г. (52 г.)
Подпис
Георги Петров в Общомедия

Георги Петров Николов е български революционер, опълченец, деец на Върховния македоно-одрински комитет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Облигация на ВМОК с подписите на Борис Сарафов и Георги Петров, 1900 г.

Георги Петров е роден през 1862 година в разложкото село Белица, което тогава е в Османската империя. Получава основно образование. В 1875 година емигрира в Румъния. При избухването на Руско-турската война в 1877 година постъпва в Българското опълчение и служи в 4 рота на 2 опълченска дружина. Сражава се в Битката при Стара Загора през юли и в Шипченската и Шейновската битка.

При избухването на Сръбско-българската война в 1885 година е доброволец в Българската армия. Работи в Българската народна банка като чиновник.

Върховният комитет около 1899 - 1900. Седнали Тома Давидов (подпредседател), Борис Сарафов (председател), Георги Петров (касиер). Прави Владислав Ковачев (член), Георги Минков (член). Фото Иван Карастоянов

От 1899 до 1901 година е касиер на ВМОК.[1][2]

През нощта на 23 срещу 24 март 1901 година Петров заедно с другите членове на ВМОК е арестуван по обвинение в участие в убийството на Стефан Михайляну в Букурещ. Процесът започва на 29 юли и на 2 август всички обвиняеми са оправдани поради липса на доказателства.[3]

Умира през 1914 година в София.[4]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • „Георги Петров“, публикувано във в-к „Илинден. Орган на бившите македоно-одрински революционери“, год. V, бр. 49, София, 11 декември 1925 година

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 127 – 128.
  2. Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 410.
  3. Елдъров, Светлозар. Генерал Иван Цончев. Биография на два живота. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-272-6. с. 84, 91, 92.
  4. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 354.