Никола Андреев (костурски войвода)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Никола Андреев.

Никола Андреев
български революционер и учител

Роден
Починал

Етнос българи
Образование Национален военен университет
Никола Андреев в Общомедия

Никола Симеонов Андреев (изписване до 1945 година: Никола Симеоновъ Андрѣевъ), известен като Алай бей или Кольо Мокренски,[1][2][3] е български военен и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, костурски войвода и участник в Илинденско-Преображенското въстание.[3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Четата на Никола Андреев, 1903 г.
Четата на Никола Андреев (трети на втория ред), Марко Иванов (отпред клекнал) и Манол Розов (втори на втория ред)

Никола Андреев е роден на 8 април 1879 година в заможно семейство в Мокрени, тогава в Османската империя.[4][3] Завършва Костурското българско третокласно училище,[3][5] след което поканен от чичо си заминава за Варна.[3] Във Варна членува в Македонско-одринското спомагателно дружество „Родопи“ на Петко Киряков, отцепило на 21 ноември 1899 година от дружество „Странджа“. Андреев е подпредседател на настоятелството заедно с Александър Македонски - секретар, Димитър Янев Деревингов - касиер и Васил Я. Вергов, Марко Касабов и Мичо Стамчев - членове.[6] Дружеството си поставя за цел „да помага на наши братя бедни, изоставени и изпаднали тук във Варна, които са били ратници и ще ратуват за благото на Македония и Одринско“. На 31 януари 1900 година единодушно дружество „Родопи“ се присъединява към Варненското македоно-одринско дружество.[7]

Завършва с отличие[2] пети гимназиален клас във Варна, а после за кратко следва във Военното училище в София. Постъпва на служба в Осми пехотен приморски полк.

Напуска военната служба, за да се отдаде на революционна дейност, привлечен във ВМОРО от Лазар Поптрайков и Тома Давидов.[8] Четник е за кратко при Марко Лерински през 1902 година. Става агитатор в Костурско, а после и войвода.

В началото на Илинденско-Преображенското въстание сутринта на 21 юли не успява да превземе Клисура след тежко сражение на върха „Свети Илия.[9] На следния ден с помощта четите на Пандо Кляшев, Пандо Сидов, Васил Чекаларов, Манол Розов и Марко Иванов превземат без съпротива Клисура и Невеска.[10][9]

Съединените костурски чети на войводите Васил Чекаларов, Иван Попов, Пандо Кляшев, Никола Андреев и Манол Розов след превземането на Клисура.

След въстанието заминава за България, но в 1904 година се връща в Македония и става лерински войвода, като през 1905 година е заместен от Кочо Цонката.[11] Става кайлярски войвода.

След Младотурската революция в 1908 година се легализира и става учител в Мокрени. Става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Емборе.[12]

През септември 1910 година след възстановяването на революционната организация отново става нелегален.

Никола Андреев е убит от своя другар и съселянин Турчето на 11 август 1911 година от ревност.[2][13][14][15]

По-малкият на Никола Андреев Дини Андреев загива на 20 години като четник на Христо Чернопеев в голямото сражение при Султан тепе през август 1903 година.[16] Негов внук е Кузман Андреев, а правнучката му Катина Андреева е комунистическа партизанка[17].

Георги Константинов Бистрицки пише за него:

Кольо Мокренски (Никола Андреев, Алай бей) от село Мокрени, свършил с отличие курса на българската гимназия във Варна, крупна личност, авантюрист с писателско перо, великан с Крали-Маркови сили, велик страж народен, легендарен герой и съперник на Чакаларова, бе щастлив да дочака хуриета, но отпосле бе убит вероломно от братски куршум - от ръката на най-верния си другар-съселянин Турчето в родното си село през 1910 г.[2]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 7, 71.
  2. а б в г Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 51.
  3. а б в г д Симеоновъ, Анастасъ. Мокрени (моето родно село). Варна, Печатница „Войниковъ“, 1931. с. 9.
  4. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 21.
  5. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 52.
  6. Стоева, Христина. В души изгрява ни завета! Опит за история на Варненската тракийска оргнизация. Варна, Свят'91, 1993. с. 48.
  7. Стоева, Христина. В души изгрява ни завета! Опит за история на Варненската тракийска оргнизация. Варна, Свят'91, 1993. с. 49.
  8. Кепов, Петър. Един морален завет от Илинденското въстание.
  9. а б Симеоновъ, Анастасъ. Мокрени (моето родно село). Варна, Печатница „Войниковъ“, 1931. с. 13.
  10. Кьосев, Дино, Ламби Данаилов. Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968, стр. 45, 48.
  11. Спомени на Георги Попхристов [1]
  12. Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
  13. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 9.
  14. Кратка биография на Никола Андреев
  15. Албум-алманах „Македония“, София, 1931.
  16. Симеоновъ, Анастасъ. Мокрени (моето родно село). Варна, Печатница „Войниковъ“, 1931. с. 12.
  17. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
     Портал „Македония“         Портал „Македония