Тома Желински

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тома Янакиев
български революционер

Роден
Починал
юни 1923 г. (41 г.)
Тома Янакиев в Общомедия

Тома Янакиев или Янаков, известен като Желински, е български революционер, деец на Вътрешна македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ръководството на съединената костурска чета: отпред Търпо Шалапутов, Иван Попов, Васил Чекаларов, Христо Силянов, отзад Сотир Савов от Смърдеш, Кръстьо Калабуров, Андон Попщерев, Тома Желински и Ването Канчев от Косинец[1].
Четата на Тома Янакиев
Ставро Стоянов Тзавелла от Руля, Тома Янакиев от Желин и Трайко Тодев от Желево.

Тома Янакиев е роден в 1882 година в костурското село Желин, тогава в Османската империя, днес Хилиодендро, Гърция. Брат е на Нумо Янакиев. Получава основно образование. Влиза във ВМОРО и през Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година е четник в костенарийската чета. След погрома на въстанието бяга в Гърция, но се завръща още в средата на февруари на следната 1904 година с четата на брат си. През март 1906 година замества заминалия да се лекува в България костурски районен войвода Киряк Шкуртов.[2][3]

При избухването на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в Костурската съединена чета,[4] а през Междусъюзническата война е в Сборната партизанска рота.[5] След разгрома на отряда от гръцките войски се прехвърля в Битоля, скоро след това е прехвърлен от сръбските власти в България.[6]

Взима участие в Първата световна война.

Георги Константинов Бистрицки пише за него:

Тома Янаков Желински от с. Желин, с първоначално образование, великодушен и милостив, горещ патриот като брата си Нумо Желински, прекарал неописуеми лишения и често пъти излаган в опасност само за защитата на роба, участвувал в сражения с турци и гърци, безмилостен към кърсердари и предатели, достоен ученик, както и другите желински войводи на учителя си, съселянин, Димитър Иванов Марков - един от най-ранните и активни дейци-мъченици в Нестрамкол, е един от редките щастливци, дето можа да запази живота си и след като взе участие (в редовете на българската армия) в Балканската, Междусъюзнишката и Всемирската настояща война.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Билярски, Цочо. РЕВОЛЮЦИОНЕРЪТ С ПУШКА И ПЕРО В РЪКАТА - ХРИСТО СИЛЯНОВ - ИСТОРИК НА РЕВОЛЮЦИЯТА, sitebulgarizaedno.com
  2. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 56.
  3. Марков, Георги Христов. „Хрупищко“, Хасково, 2002, стр. 142.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 823.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 816.
  6. Иванов, В. Отрязаната глава 9 юлий 1911 година, 1928, стр.72
  7. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 55.
     Портал „Македония“         Портал „Македония