Желево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Желево
Ανταρτικό
Желево от пътя Костур - Лерин
Желево от пътя Костур - Лерин
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Западна Македония
Дем Преспа
Географска област Кореща
Надм. височина 1 151 m
Население (2001) 135 души
Желево в Общомедия

Желево или Желово (на гръцки: Ανταρτικό, Андартико, катаревуса: Ανταρτικόν, Андартикон, до 1927 година Ζέλοβο, Зелово[1]) е село в Република Гърция, в дем Преспа, област Западна Македония със 135 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Кореща (Корестия) на 30 километра югозападно от град Лерин (Флорина) и на 38 километра северно от Костур (Кастория) на брега на Рулската река, ляв приток на Бистрица (Алиакмонас).

Три четвърти от землището на селото е планинско. То граничи: на североизток със село Песодер, на север - с Герман, на северозапад с Рудари и Пъпли, на запад с Оровник и Буковик и на югоизток с Ощима и Търсие.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Женска носия от Желево в 1930 година. Миниатюра на Николас Сперлинг

Първоначално селото е разположено в местност, известна като Старо Желево. Към 1915 година в Старо Желево са запазени основи на къщи. Според предания след наводнение местните жители основавали Ново Желево. Първите заселници се занимавали с дърводобив и изработване на изделия от дърво, които продавали в Лерин.[3]

В XV век в Жельова са отбелязани поименно 92 глави на домакинства.[4] В османските данъчни регистри от средата на 15 век Желево е споменато с 35 глави на семейства и двама неженени: Йорг, Томо, Папа Яне, Стайо, Димо, Алекса, Йорг, Михал, Владо, Драгне, Йорг, Михос, Димо, Паско, Димитри, Йорг, Михо, Стайко, Нико, Владо, Михо, Михо, Дуко, Тодорос, Михо, Койо, Йорг, Васил, Тодор, Никола, Яно, Дуко, Димшор, Мартин, Папа Тодор, Бойо и Тодор. Общият приход за империята от селото е 2 275 акчета[5].

В началото на ХVІІІ век е построена църквата „Свети Николай“.[6] В 1925 година на негово място е издигната нова църква.[7]

В края на XIX век Желево е българско село в Костурска каза на Османската империя. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Зелова (Zélova) живеят 900 гърци.[8] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Селево (Sélévo) е посочено като село в Костурска каза с 90 домакинства и 265 жители българи.[9]

След Освобождението на България се засилват възрожденските процеси в Желево. В 1864 година[10][11] по инициатива на хаджи Павле Янков е построена втора църква в селото - „Свети Атанас“, но гръцкият владика в Костур отказва да я освети, докато не бъдат премахнати славянските надписи. Надписите са заличени до 1908 година.[12]

Според сведения в българския периодичен печат, на които се позовава патриарх Кирил, в селото към 1880 година функционира българско училище. Гръцкият владика пристига в Желево, за да се опита лично да го закрие.[13] Според историка на селото Фото Томев първият опит за откриване на българско училище в селото е направен през 1883 година, но въпреки желанието на желевци се оказва неуспешен поради противодействието на гръцкия учител.[14]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Жельово има 1 250 жители българи.[15]

Народни носии от Желево

Селото е база на гръцките андарти, воюващи с българските чети на ВМОРО. По гръцки сведения към лятото на 1902 година в селото има 300 семейства, от които само 10 под върховенството на Българската екзархия, а останалите патриаршистки.[16] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Желево има 1 760 българи патриаршисти гъркомани и в селото работи гръцко училище.[17] По гръцки сведения след Илинденското въстание половината население на селото минава под върховенството на Екзархията, макар до 1907 година гъркоманите да контролират и двете селски църкви.[18] През януари 1907 година 173 жители на селото се подписват в писмо до българския екзарх с искане да преминат под ведомството на Екзархията и да им се изпратят български учители.[19] До лятото на 1908 година екзархийските семейства се обслужват от свещеника на село Ощима. Няколко седмици след Хуриета в селото започва работа първият екзархийски свещеник - местният жител Илия Траянов.[20] В 1909 година в Желево има над 200 български екзархийски къщи от общо 250, като гъркоманите държат черквите и училището.[21] Според Георги Константинов Бистрицки Желево преди Балканската война има 270 български къщи.[22]

Към 1906-1907 година, след неколкогодишна борба, включваща съдебни дела и саботажи, желевци успяват да купят намиращия се на север от селото чифлик на Усеин ефенди. През 1909 година, няколко семейства, предимно екзархисти, купуват от Цафо бей местността Селца на запад от Желево.[23]

Към 1908 година в Желево започва работа българско начално училище. Към 1911 година, след като са принудени да отстъпят сградата на училището на екзархистите, с помощи от Гърция патриаршистите си построяват ново, триетажно училище.[24]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Желево през Първата световна война

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1927 година селото е прекръстено на Андартикон, в превод андартско, бунтовническо. В междувоенния период известен брой желевци се изселват към Северна Америка.

През Втората световна война в Желево е създадена чета на българската паравоенна организация Охрана.[25] По време на Гражданската война Желево пострадва силно, като 200 семейства се изселват в Югославия и в други социалистически страни.[26]

Според изследване от 1993 година селото е „славофонско“ и „македонският език“ в него е запазен на средно ниво.[27]

Преброявания
Жени от село Желево в началото на XX век

Емиграция в Северна Америка[редактиране | редактиране на кода]

В началото на ХХ век е поставено начало на процеса на изселване на жителите на Желево в Северна Америка. Първоначално желевци само работят, а впоследствие се установяват трайно в САЩ и Канада. Първи през 1902 година заминават на работа в САЩ Ламбро Николовски и Андрея Николовски. В Торонто, Канада първи се установяват братята Димитър и Христо Хаджипавлови, Спиро Додев и Кръсто Дибранов. След Илинденското въстание гурбетчилъкът отвъд Атлантика се засилва. През 1905 година 30 желевци пристигат на работа в Торонто.[28] Благодарение на средствата, спечелени от желевци в Северна Америка, в годините преди Балканската война се забелязва видим напредък в селото - строят се къщи, купуват се земи и домашни животни. След Първата Световна война все повече желевци остават трайно в Канада.[29] По някои оценки техният брой достига до около 400 семейства.[30]

Желевско братство в Торонто[редактиране | редактиране на кода]

Към 1906 година преселниците от Желево създават спомагателно Желевско братство в Торонто.[31] Негов председател е Атанас Марковски, касиер Фото Марков. Скоро след това братството е закрито, но на 1 октомври 1921 година е създадено отново. За пръв председател е избран Търпо Стефов, а за секретар - Кръсто Петров. В дейността на братството се включват и патриаршисти. Целта на Желевското благотворително братството е да подпомага морално и материално своите членове. През 1929 година е учредено и Младежко дружество към Братството, но скоро след това е закрито. През 1948 година в Торонто е построен Желевски дом.[32]

Томевъ, Фото. Кратка история на село Желево, Македония. Издава Благотворителното братство в гр. Торонто, Канада, 1971.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Традиционният празник на Желево е Свети Атанасий Велики летен, отбелязван на деня на смъртта на Свети Атанасий, 2 май.[33]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Желево
Трайко Желевски (първият прав отляво) с костурски войводи от Македоно-одринското опълчение
Ставро Стоянов Тзавелла от Руля, Тома Янакиев от Желин и Трайко Тодев от Желево
  • Flag of Greece.svg Андон Киров (Αντώνιος Κύρος, Κύρου), гръцки андартски деец от втори клас[34]
  • Flag of Greece.svg Васил Балков (Βασίλειος Μπάλκος), гръцки андартски деец от втори клас, член на местния гръцки комитет, работи с консулството в Битоля и е бил директор на училището в Писодер и други гръцки училища[35]
  • Flag of Greece.svg Василиос Ландзакис (Βασίλειος Λιαντζάκης), гръцки андартски деец от трети клас[34]
  • Flag of Greece.svg Георгиос Ландзакис (Γεώργιος Λιαντζάκης, Λαντσάκος), гръцки андартски деец, брат на Трайкос Ландзакис, помощник на капитан Цондос, събира информация за българските чети в областта[34]
  • Flag of Greece.svg Димитра Балкова (Δήμητρα Μπάλκου), гръцка андартска деятелка от четвърти клас[35]
  • Flag of Greece.svg Елени Хадзопулу (1896 - 1976), деятелка на гръцката пропаганда
  • България Иван Минов, български революционер, ръководител на Охрана за Желево
  • Flag of Greece.svg Ильо Гадучев (Ηλίας Γκαδούσης, ? - 1906), гъркомански андартски деец, четник при Коте Христов и Георгиос Цондос[36][34]
  • Flag of Greece.svg Илия Мирчов (Ηλίας Μήρτσιος), гръцки андартски деец от първи клас, заедно с братя Ландзакис и Х. Екандуцис (Η. Εκαντούτση) създават местния гръцки комитет[35]
  • Flag of Greece.svg Йоанис Маврис (Ιωάννης Μαύρης), гръцки андартски деец, подпомага четата на Каудис[35]
  • Flag of Greece.svg Йордан Марков (? - 1948), гръцки комунист[37]
  • България Йото Люлов, български революционер от ВМОРО
  • България Кирил Нолев (? - 1918), български революционер от ВМОРО
  • Flag of Greece.svg Лазар Киров (Лазарос Киру), гръцки андартски капитан
  • Flag of Greece.svg Наумче Андреев (Ναούμ Ανδρέου), един от посредниците при привличането на Коте Христов на гръцка страна,[38] гръцки андартски деец от първи клас, ранен през 1906 година, умира на път за Битоля[34]
  • Flag of Greece.svg Наум Мирчов (Ναούμ Μήρτσος), гръцки андартски деец от четвърти клас, убит от българи[35]
  • Flag of Greece.svg Никола Наумов (Νικόλαος Ναούμ), гръцки андартски деец, учител и ифонрматор на Германос Каравангелис[35]
  • Flag of Greece.svg Никола Сидеров (Νικόλαος Σιδέρης), гръцки андартски деец от четвърти клас[35]
  • България Никола Михов Яновски (? - 1907), български революционер от ВМОРО
  • Flag of Greece.svg Павел Киров (Павлос Киру) (? - 1906), гъркомански андартски капитан
  • България Павле Янков, войвода в Кресненско-Разложкото въстание (? - 1905)
  • Flag of Greece.svg Папа Антонис ( Παπα-Αντώνης, Κύρου Παπαδημητρίου), гръцки андартски деец от четвърти клас, свещеник[35]
  • България Пандо Лазаров, български революционер от ВМОРО
  • Flag of Greece.svg Симеон Симов (Συμεών Σίμος), гръцки андартски деец от четвърти клас, учител[35]
  • Flag of Greece.svg Спиридон Киров (Σπυρίδων Κύρου), гръцки андартски деец, четник в четата на брат си Павел Киров[34]
  • Flag of Greece.svg Сотир Яновски (? - 1949), гръцки комунист[39]
  • Flag of Macedonia.svg Танас Луловски (1940 - 2006), художник от Република Македония
  • Flag of Greece.svg Танас Търкалов (? - 1948), гръцки комунист[40]
  • България Трайко Желевски (1875 - 1925), български революционер, войвода на ВМОРО[41]
  • Flag of Greece.svg Трайко Ландзакис, гръцки андарт
  • България Канада Фото Томев, български емигрантски деец в Канада
  • Flag of Greece.svg Хараламби Николов (Χαράλαμπος Νικολάου), гръцки андартски деец от четвърти клас, убит през 1907 година[35]
  • България Канада Протойерей Харалампи Попилиев, дългогодишен свещеник на Македоно-българската църква „Св. Св. Кирил и Методий“ в Торонто. Син на поп Илия Траянов, пръв екзархийски свещеник в Желево.[42]
  • Flag of Greece.svg Христо Попилиев (Χρήστος Παπαηλίας), гръцки андартски деец от втори клас[35]
  • Flag of Greece.svg Христо Траянов (Χρήστος Τραϊανός), гръцки андартски деец от първи клас[35]
  • Flag of Greece.svg Христина Лазарова (Χριστίνα Λαζάρου), гръцка андартска деятелка от трети клас, подпомага четите на Цондос, Макрис и Симо Стоянов[34]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ζέλοβο - Ανταρτικόν
  2. Томев, Фото. Кратка история на село Желево, Македония, издава Желевското Благотворителното братство в Торонто, Торонто, 1971, с. 7-8/Tomev, Foto. Short history of Zhelevo village, Macedonia, Zhelevo Brotherhood, Toronto, 1971, p. 7-8.
  3. Томев, Фото. Кратка история на село Желево, Македония, издава Желевското Благотворителното братство в Торонто, Торонто 1971, с. 10-16/Tomev, Foto. Short history of Zhelevo village, Macedonia, Zhelevo Brotherhood, Toronto 1971, p. 10-16.
  4. Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
  5. Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 109.
  6. Томев, Фото. Кратка история на село Желево, Македония, издава Желевското Благотворителното братство в Торонто, Торонто 1971, с. 19-20/Tomev, Foto. Short history of Zhelevo village, Macedonia, Zhelevo Brotherhood, Toronto 1971, p. 19-20.
  7. Μουτσόπουλος, Ν. Κ. Εκκλησίες του νομού Φλωρίνης. Βυζαντινά και μεταβυζαντινά μνημεία της Μακεδονίας. Θεσσαλονίκη, 2003. с. 156.
  8. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.
  9. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 108-109.
  10. Πληροφορίες τοπωνυμίου. // Greek tourism guide - GTP. Посетен на 2015-01-10.
  11. Πολιτιστικά μνημεία. // Ο υγρότοπος των Πρεσπών. Посетен на 2015-01-10.
  12. Томев, Фото. Кратка история на село Желево, Македония, издава Желевското Благотворителното братство в Торонто, Торонто 1971, с. 20-24/Tomev, Foto. Short history of Zhelevo village, Macedonia, Zhelevo Brotherhood, Toronto 1971, p. 20-24.
  13. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 360.
  14. Томев, Фото. Кратка история на село Желево, Македония, издава Желевското Благотворителното братство в Торонто, Торонто 1971, с. 22-24/Tomev, Foto. Short history of Zhelevo village, Macedonia, Zhelevo Brotherhood, Toronto 1971, p. 22-24.
  15. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 265.
  16. Ζέλοβο
  17. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180-181.
  18. Ζέλοβο
  19. Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1913, София 1982, с. 251 - петима от жителите на селото се подписват на кирилица, останалите - с гръцки букви.
  20. Томев, Фото. Кратка история на село Желево, Македония, издава Желевското Благотворителното братство в Торонто, Торонто 1971, с. 30-31/Tomev, Foto. Short history of Zhelevo village, Macedonia, Zhelevo Brotherhood, Toronto 1971, p. 30-31.
  21. s:Телеграма от Иларион от Костур
  22. Бистрицки, Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр.6.
  23. Томев, Фото. Кратка история на село Желево, Македония, издава Желевското Благотворителното братство в Торонто, Торонто 1971, с. 38-41, 54-55, 103, 106./Tomev, Foto. Short history of Zhelevo village, Macedonia, Zhelevo Brotherhood, Toronto 1971, p. 38-41, 54-55, 103, 106.
  24. Томев, Фото. Кратка история на село Желево, Македония, издава Желевското Благотворителното братство в Торонто, Торонто 1971, с. 58-61/Tomev, Foto. Short history of Zhelevo village, Macedonia, Zhelevo Brotherhood, Toronto 1971, p. 58-61.
  25. Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  26. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
  27. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  28. Томев, Фото. Кратка история на село Желево, Македония, издава Желевското Благотворителното братство в Торонто, Торонто 1971, с. 72-77, 79/Tomev, Foto. Short history of Zhelevo village, Macedonia, Zhelevo Brotherhood, Toronto 1971, pp. 72-77, 79.
  29. Томев, Фото. Кратка история на село Желево, Македония, издава Желевското Благотворителното братство в Торонто, Торонто 1971, с. 103-104, 106/Tomev, Foto. Short history of Zhelevo village, Macedonia, Zhelevo Brotherhood, Toronto 1971, pp. 103-104, 106.
  30. Трайков, Веселин. История на българската емиграция в Северна Америка, София 1993, с. 56
  31. Трайков, Веселин. История на българската емиграция в Северна Америка, София 1993, с. 161. Фото Томев посочва като година на основаване на първото Желевско братство 1907 - пос. съч., с. 89-90.
  32. Томев, Фото. Кратка история на село Желево, Македония, издава Желевското Благотворителното братство в Торонто, Торонто 1971, с. 88-100/Tomev, Foto. Short history of Zhelevo village, Macedonia, Zhelevo Brotherhood, Toronto 1971, pp. 88-100.
  33. Томев, Фото. Кратка история на село Желево, Македония, издава Желевското Благотворителното братство в Торонто, Торонто 1971, с. 70-73/Tomev, Foto. Short history of Zhelevo village, Macedonia, Zhelevo Brotherhood, Toronto 1971, p. 70-73.
  34. а б в г д е ж Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 163.
  35. а б в г д е ж з и к л м Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 164.
  36. ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
  37. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  38. Райков, Георги. Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите,в: „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 23.
  39. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  40. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  41. Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев, София, 2003, стр.110.
  42. Томев, Фото. Кратка история на село Желево, Македония, издава Желевското Благотворителното братство в Торонто, 1971, стр.104.