Орово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Преспа. За селото в Чеча вижте Орхово.

Орово
Πυξός
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Преспа
Географска област Голема Преспа
Надм. височина 1080 m

Орово или Рахово или Орехово (на гръцки: Πυξός, Пиксос, до 1928 година Ράχωβα, Рахова или Όροβο, Орово, катаревуса Όροβον, Оровон[1]) е бивше село в Република Гърция на територията на днешния дем Преспа, област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Развалините на селото са разположени между Голямото и Малкото Преспанско езеро в подножието на планината Слива на запад и Цуцул на изток.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Орахова с 14 семейства.[2]

Църквата в селото „Света Петка“ е от XIX век и е защитен паметник.[3]

В XIX век Орово е чисто българското село в Битолска каза на Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииОрево като българско село.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Орехово (Oréhovo) е посочено като село в каза Ресен с 26 домакинства и 78 жители българи.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Орѣхово живеят 172 жители българи християни.[6]

След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[7] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Орехово (Orehovo) има 184 българи екзархисти.[8] Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Орово има 44 къщи с 377 жители и функционират църква и училище с 1 учител.[9]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Орово попада в Гърция.

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Орово има 40 къщи славяни християни.[10]

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е създадена чета на българската паравоенна организация Охрана.[11]

Селото е унищожено по време на Гражданската война, като е запазена само църквата „Свети Никола“.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Орово
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Наумов (? – 1917), български революционер от ВМОРО
  • Flag of Greece.svg Сотир Миовски (? – 1949), гръцки комунист[12]
  • Flag of Greece.svg София Ставрева Станева (р. 1912), членка на АФЖ, почагачка на ЕЛАС, след рагзгора на ДАГ в 1949 г. е емигрантка в Полша, от 1952 в СССР, а от 1959 година с мъжа си Атанас Димитров Танев се установява във Варна, България, оставя спомени[13]
  • Flag of Australia (converted).svg Томе Миовски (18 август 1933 – ?), македонски общественик в Австралия, автор на „Австралия и македонските доселеници“ (1971) и „Orovo and its folks in the past“ (2006)
Други

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 114. (на турски)
  3. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/3733/80/20-2-1987 – ΦΕΚ 281/Β/9-6-1987. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 2 февруари 2015.
  4. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.92.
  5. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 88-89.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 242.
  7. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 125.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
  9. Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр. 212.
  10. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 15. (на сръбски)
  11. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  12. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  13. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 408. Посетен на 5 септември 2015.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония