Орово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Преспа. За селото в Чеча вижте Орхово.

Орово
Πυξός
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Преспа
Географска област Голема Преспа
Надм. височина ? m
Население изселено души (?)
Пощенски код -
Телефонен код -

Орово или Рахово или Орехово (на гръцки: Πυξός, Пиксос, до 1928 Ράχωβα, Рахова или Όροβο, Орово, катаревуса Όροβον, Оровон[1]) е бивше село в Република Гърция на територията на днешния дем Преспа, област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Развалините на селото са разположени между Голямото и Малкото Преспанско езеро в подножието на планината Суха гора.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Селото се споменава в османски дефтер от 1530 под името Орахова с 14 семейства.[2]

Църквата в селото „Света Петка“ е от XIX век и е защитен паметник.[3]

В XIX век Орово е чисто българското село в Битолска каза на Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииОрево като българско село.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Орехово (Oréhovo) е посочено като село в каза Ресен с 26 домакинства и 78 жители българи.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Орѣхово живеят 172 жители българи християни.[6]

След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[7] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Орехово (Orehovo) има 184 българи екзархисти.[8] Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Орово има 44 къщи с 377 жители и функционират църква и училище с 1 учител.[9]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Орово попада в Гърция. След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е създадена чета на българската паравоенна организация Охрана.[10]

Селото е унищожено по време на Гражданската война, като е запазена само църквата „Свети Никола“.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Орово
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Наумов (? – 1917), български революционер от ВМОРО
  • Flag of Greece.svg Сотир Миовски (? – 1949), гръцки комунист[11]
  • Flag of Greece.svg София Ставрева Станева (р. 1912), членка на АФЖ, почагачка на ЕЛАС, след рагзгора на ДАГ в 1949 г. е емигрантка в Полша, от 1952 в СССР, а от 1959 година с мъжа си Атанас Димитров Танев се установява във Варна, България, оставя спомени[12]
  • Flag of Australia (converted).svg Томе Миовски (18 август 1933 – ?), македонски общественик в Австралия, автор на „Австралия и македонските доселеници“ (1971) и „Orovo and its folks in the past“ (2006)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ράχωβα – Πυξός
  2. Harun Yeni, Demography and settlement in Paşa sancaği sol-kol region according to muhasebe-i vilayet-i rumeli defteri dated 1530 [1530 tarihli Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli defteri'ne göre Paşa Sancağı sol-kol bölgesinde demografi ve yerleşim], Ankara, 2006, стр. 114.
  3. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/3733/80/20-2-1987 – ΦΕΚ 281/Β/9-6-1987. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 2 февруари 2015.
  4. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.92.
  5. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 88-89.
  6. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 242.
  7. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том I, София, 1993, стр.125.
  8. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 170-171.
  9. Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.212.
  10. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  11. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  12. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 408. Посетен на 5 септември 2015.
     Портал „Македония“         Портал „Македония