Ахил (село)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Ахил.
| Ахил Άγιος Αχίλλειος | |
| — село — | |
 Панорама към Ахил от понтонния мост | |
  Ахил  Ахил  Ахил | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Преспа |
| Географска област | Голема Преспа |
| Надм. височина | 830 m |
| Население | 26 души (2021 г.) |
| Ахил в Общомедия | |
А̀хил или А̀йл (на гръцки: Άγιος Αχίλλειος, Агиос Ахилиос) е село в Република Гърция, в дем Преспа, област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на едноименния остров Ахил или Свети Ахил в Малото Преспанско езеро, който е свързан с брега с понтонен мост. Отдалечено е на 50 километра западно от град Лерин (Флорина).
История
[редактиране | редактиране на кода]Средновековие
[редактиране | редактиране на кода]
На остров Свети Ахил са развалините на средновековния български град Преспа с базиликата „Свети Ахил“, в която е открито погребението на цар Самуил.
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Ахил е малко българско рибарско село. Според Стефан Веркович в 1889 година в Ахил има 17 домакинства със 74 жители българи.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Ахил (Ahil) е посочено като село в каза Ресен с 13 домакинства и 36 жители българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Ахилъ (Айлъ) живеят 60 българи.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Ахил е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 11 къщи.[4]
Цялото село е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ахил има 24 българи патриаршисти гъркомани.[5]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година селото остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Айл (Аjл) има 13 къщи славяни християни.[6] По време на Гражданската война цялото население на Ахил го напуска, като част от жителите му се връщат след войната.
Според изследване от 1993 година селото е „славофонско“ и „македонският език“ в него е запазен на средно ниво.[7]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Голема чука[8] | Γκολέμα Τσούκα | Дафномилис | Δαφνομήλης[9] | връх в Цуцул (1331,5 m) на Ю от Винени[8] |
| Сътеска[8][10] | Σότεσκα | Сотирос | Σωτήρος[9] | река на З от Винени[8] |
| Клепушите[8] | Κλεπούσετε | Фриди | Φρύδι[9] | гора на З от Ахил и на СИ от Винени[8] |
| Дева | Ντέβας | Никиф. Урану | Νικηφ. Ουρανού[9] | планина на СЗ от Ахил[8] |
| Видринец | Βιτρινέτσι | Видруниси | Βιδρουνήσι[9] | остров в Малкото Преспанско езеро[8] |
- Преброявания
- 1913 – 92 души
- 1920 – 64 души
- 1928 – 113 души
- 1940 – 100 души
- 1951 – 34 души
- 1961 – 38 души
- 1971 – 39 души
- 1981 – 31 души
- 1991 – 31 души
- 2001 – 28 души
- 2011 – 21 души
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Стари къщи в Ахил -
Рибарска колиба -
Саркофазите на Самуил, Гаврил Радомир и Иван Владимир -
Базиликата „Свети Ахил“
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. (на руски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 88-89.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 242.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 16. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 16. (на сръбски)
- ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
- ↑ а б в г д е ж з По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1778. (на гръцки)
- ↑ Јовановски, Владо. Населбите во Преспа : местоположба, историски развој и минато. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 356.
| |||||||||||||||||
