Ахил (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ахил.

Ахил
Άγιος Αχίλλειος
— село —
Панорама към Ахил от понтонния мост
Панорама към Ахил от понтонния мост
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Преспа
Географска област Голема Преспа
Надм. височина 830 m
Население 28 души (2001)
Ахил в Общомедия

А̀хил' или понякога А̀йл (на гръцки: Άγιος Αχίλλειος, Агиос Ахилиос) е село в Република Гърция, в дем Преспа, област Западна Македония с 28 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на едноименния остров Ахил или Свети Ахил в Малото Преспанско езеро, който е свързан с брега с понтонен мост. Отдалечено е на 50 километра западно от град Лерин (Флорина).

История[редактиране | редактиране на кода]

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

Самуиловата базилика „Свети Ахил“.

На остров Свети Ахил са развалините на средновековния български град Преспа с базиликата „Свети Ахил“, в която е открито погребението на цар Самуил.

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Ахил е малко българско рибарско село. Според Стефан Веркович в 1889 година в Ахил има 17 домакинства със 74 жители българи.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Ахил (Ahil) е посочено като село в каза Ресен с 13 домакинства и 36 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Ахилъ (Айлъ) живеят 60 българи.[3] Цялото село е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ахил има 24 българи патриаршисти гъркомани.[4]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година селото остава в Гърция. По време на Гражданската война цялото население на Ахил го напуска, като част от жителите му се връщат след войната.

Според изследване от 1993 година селото е „славофонско“ и „македонският език“ в него е запазен на средно ниво.[5]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 – 92 души
  • 1920 – 64 души
  • 1928 – 113 души
  • 1940 – 100 души
  • 1951 – 34 души
  • 1961 – 38 души
  • 1971 – 39 души
  • 1981 – 31 души
  • 1991 – ?
  • 2001 – 28 души

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Стефан Веркович. „Топографическо-этнографический очерк Македонии“. СПб, 1889.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 88-89.
  3. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 242.
  4. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 170-171.
  5. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
     Портал „Македония“         Портал „Македония