Дева (планина)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дева
Νικηφόρου Ουρανού
Село Нивици и връх Дреничето
Село Нивици и връх Дреничето
40.7995° с. ш. 21.0374° и. д.
Местоположение на картата на Леринско
Общи данни
Местоположение Гърция
Най-висок връхДева
Надм. височина1373 m

Дева или Осой[1] (на гръцки: Νικηφόρου Ουρανού, старо Ντέβα, Дева или Ντέβας, Девас) е планина в Долна Преспа, Западна Македония, Гърция.[2] Планината на практика е хребет на Сува гора.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Планината е разположена в Преспа, между Голямото Преспанско езеро на север и Малкото Преспанско езеро на юг на 853 m. Част е от Национален парк „Преспа“. В северното ѝ подножие е село Нивици (Псарадес), в южното Винени (Пили), а в югоизточното Ахил. Най-високият връх е едноименният Дева – 1373 m. На юг е отделена от планината Цуцул от реките[2] Сътеска[3] и Дошковата глава.[4] Реката Михалица (Мийоица), която се влива в Голямото Преспанско езеро при Нивици, разделя планината на две части.[2]

На картите на Гръцката военна географска служба от 1934 и 1945 година връхът е посочен като Дева (Ντέβα). На картите на Националната статистическа служба на Гърция (НСС) от 1963 и 1983 година е споменат като Девас (Ντέβας).[2]

Съставена е от варовикови скали. В района има и много езерни и планински пещери като Есенец 1 (Εσενέτς 1), Есенец 2 (Εσενέτς 2), Раксанец (Ρακσανμέτς, Ραξανέτς), Църна 1 (Τσέρνα 1), Църна 2 (Τσέρνα 2), Преображение (Ανάληψης), Бела пещера (Μπέλα Πες, Άσπρη Σπηλιά), Цепурина (Τσεπουρίνα), Паралеица (Παραλέητσα), Ниски (Νίσκι), Света Богородица Елеуса или Свети Петър (Παναγίας Ελεούσας, Αγίου Πέτρου).[2]

Изкачването до върха, през който минава черен път, може да стане от село Винени (Пили, 880 m) за около 1:30 часа.[5]

Върхове
Име Име Височина Местоположение
Дева Νικηφόρου Ουρανού, Ντέβα, Ντέβας 1373 m[2] в центъра на планината
Свети Георги Άγιος Γεώργιος 1099 m[2] югоизточно над Нивици (Псарадес)
Под Присоо[6] Κεδρώνας[7] 1160 m[2] в източната част на планината, над провлака между езерата
Дреничето Κρανιά, Δρενίτσετο 1119 m[2] североизточно над Нивици (Псарадес)
Голе Μητσοπούλου Δημητρίου, Γκόλε 1360 m[2] на главното било, южно над Нивици (Псарадес)
Баба Νικηφόρου Ξιφία, Μπάμπα 1360 m[2] в източната част на планината, над провлака между езерата
Купската падина[4] Πετροκέφαλο, Κούπτα Πάδινο 1249 m[2] в северната част на планината[8]
Триска падина Τρίσκο Πάδινο 1108 m[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кънчов, Васил. Избрани произведения, том I. София, Издателство „Наука и изкуство“, 1970. с. 416.
  2. а б в г д е ж з и к л м н Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 427. (на гръцки)
  3. Јовановски, Владо. Населбите во Преспа : местоположба, историски развој и минато. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 356.
  4. а б Јовановски, Владо. Населбите во Преспа : местоположба, историски развој и минато. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 418.
  5. Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 428. (на гръцки)
  6. Јовановски, Владо. Населбите во Преспа : местоположба, историски развој и минато. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 402.
  7. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων. // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1081. (на гръцки)
  8. Korçë GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.