Горски бекас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Горски бекас
Woodcock earthworm.jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Червена книга на България
Status iucn3.1 EN bg.svg
Застрашен[2]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Charadriiformes Дъждосвирцоподобни
семейство: Scolopacidae Бекасови
род: Scolopax Бекаси
вид: S. rusticola Горски бекас
Научно наименование
Уикивидове Scolopax rusticola
Linnaeus, 1758
горски бекас в Общомедия

Горският бекас (Scolopax rusticola) е птица от семейство Бекасови населява Европа, Сибир и Япония, среща се на Британските острови, в Мала Азия и Хималаите. Зимува от Западна и Южна Европа и Северна Африка, до Югоизточна Азия. У нас се среща по време на прелетите – ранна пролет и късна есен (октомври – ноември). Отделни екземпляри рядко остават да мътят и да зимуват в България.

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Възрастният горски бекас достига дължина до 38 cm, а размахът на крилете му до 65 cm. Теглото му достига до 440 g. Дългият прав клюн достига дължина до 7 cm. Гръбната част е оцветена в кафяво, черно и сиво и служи за прикритие. Очите са черни и имат зрителен ъгъл до 180°, тоест птицата може да вижда и назад. Има къси крака. Индивидите от мъжки и женски пол са с еднаква окраска.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

През гнездовия период горският бекас предпочита влажните, запустели гори, обрасли с подраст и храстова растителност, папрати, с паднали дървета, изпъстрени с открити пространства и полянки. Избягва горещите и сухи местообитания. Храни се край извори и потоци във влажни и блатисти места. В извънгнездовия период обича да странства в разнообразни местообитания – гори, храсталаци, овощни градини, край реки, мочури, блата и езера. Предпочита биотопи с рохкава почва. У нас се среща от морското равнище до високопланинските пасища. По време на прелетите числеността им е по-голяма. Прелита нощем, а през деня почива. За една нощ може да прелети 400 – 500 km [3]

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Начинът на живот на горския бекас е в процес на изучаване. Убежище му е ниската растителност. В горещите дни търси влажността и прохладата на силно засенчените места за почивка. В хладно време, често се спотайва на затоплените от слънцето склонове, особено такива обрасли с рядка растителност. При дъжд се крие в храсти, ниски дървета и тръни по ръбовете на планинските била. Блатата са често срещани местообитания, както и блатистите полета, където земята е богата на червеи. Понякога се среща на обработваема земя, ниви, в непосредствена близост до елша или подобно покритие. В овощни градини, където падналите плодове обогатяват почвата през есента. Обрасли пасища, където има изпражнения от крави. Храни се със земни червеи, които изважда с дългата си човка от меката почва, насекоми и други дребни безгръбначни. Употребява и растителна храна, най-вече през пролетно-летния период и то ягодовите плодове. Активен е при здрач. Има много неприятели, които унищожават яйцата, малките и понякога възрастните птици. Особено опасен за възрастните е ястребът.

В България зимата прекарва в устията на реките в Странджа, Санданско-Петричко и други южни области в страната. Към края на м. април повечето бекаси в България вече са напуснали страната.[4]

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Бекасът е полигамна птица. През годината горския бекас има две люпила. След оплождането на женската мъжкият напуска и започва да търси друга партньорка. Сватбува веднага след пристигането в местата за гнездене. Брачният ритуал е много интересен – мъжкият лети стремително, издава специфични звуци, наподобяващи „хор-хор“ и свисти с крилете си. Женските се намират на земята. Когато чуят мъжките, излитат и техният призивен звук „цик-цик“ примамва мъжките. Звуците, които издават птиците, са достатъчно надеждни за разграничаването на двата пола. Това става привечер след залез и сутрин, 2 – 3 часа до разсъмване. Мъжкият е активен и токува няколко месеца – до средата на юни. Женската прави гнездото направо на земята под паднало дърво, край пън или в храсти. Снася от 2 до 6, най-често 4 яйца и ги мъти в продължение на 20 – 23 дни. Малките са гнездобегълци. Напускат гнездото веднага след излюпването си, но не се отдалечават. Остават с майка си до есенния период. Бекасът рядко гнезди в България.

През 2011 г. е установен да гнезди на Витоша.[5]

Природозащитен статус[редактиране | редактиране на кода]

Видът е включен в Червената книга на България с категорията „Рядък вид“, но при определени благоприятни години числеността му позволява отстрел на квотен принцип. Разрешен за ловуване в периода от 15 август до 28 февруари.

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

Горският бекас е ценен ловен вид. В Европа според ловните таксации числеността на популацията достига 3,7 млн. птици.

Ловът е изключително интересен и труден. Някои го наричат „Царски лов“. Провежда се на ход, със специално обучени кучета. Кучетата обикалят около ловеца, търсейки сгушените бекаси. При откриването му кучето прави стойка, с което известява стопанина си за откриването на птицата. При сигнал от ловеца, кучето се спуска и вдига легналия бекас, следва стрелба.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) BirdLife International. Scolopax rusticola. // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2016.3. International Union for Conservation of Nature, 2016. Посетен на 20 януари 2017.
  2. Червена книга на Република България. Горски бекас. Посетен на 19 февруари 2012
  3. Лещарков Н. [Боев, Н.]1955. Горски бекас. – Лов и риболов, 3: 3.
  4. Боев, Н. 1965. Горски бекас. – Лов и риболов, 3: 16 – 19.
  5. Gruychev, G., N., Dyakov 2012 First confirmed breeding of Woodcock Scolopax rusticola in Vitosha Mountain (CW Bulgaria). – Acrocephalus 32 (150/151): 213−214.