Малък ястреб

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Малък ястреб
Sparrowhawk04.jpg
Accipiter nisus
Accipiter nisus Meneer Zjeroen.jpg
малък ястреб
Природозащитен статут
Червена книга на България
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Ciconiiformes Щъркелоподобни
семейство: Accipitridae Ястребови
род: Accipiter Ястреби
вид: A. nisus Малък ястреб
Научно наименование
Уикивидове Accipiter nisus
Linnaeus, 1758[3][4][5]
Разпространение
Accnis Area Map-2.PNG
Подвидове
  • A. n. dementjevi
  • A. n. granti
  • A. n. melaschistos
  • A. n. nisosimilis
  • A. n. nisus
  • A. n. punicus
  • A. n. wolterstorffi
малък ястреб в Общомедия

Малкия ястреб (Accipiter nisus) е сравнително дребен представител на семейство Ястребови (Accipitridae).

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Мъжкият има дължина на тялото 29-34 cm, размах на крилете 59-64 cm, а женската съответно, дължина на тялото 35-41 cm и размах на крилете 67-80 cm. Тежи 150-300 гр. Има изразен полов диморфизъм, женската е по-едра. Мъжкият е тъмносив отгоре, белезникав с ръждивокафяви препаски отдолу. Бузите са светлокафяви, веждите сиви, а опашката е с 4 – 5 черни ивици. При женската веждите са бели, а препаските отдолу – чернокафяви. Ирисът на окото и при двата пола е жълт. Младите наподобяват женската, но отгоре и по бузите са кафяви, веждите са слабо очертани, а гърдите са с кафяви препаски. От късопръстия ястреб може трудно да се отличи по характерните светли върхове на първостепенните махови пера, едноцветното белезникаво гърло при всички възрасти, кафявите бузи и светлите вежди при женските. Издаващи звуци: В брачен полет – провлачено “кю-кю", в гнездото – силно „кик-кик", при опасност – отривисто “кирк”.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Прелетна птица. Среща се в Европа (включително България), Азия и Африка. Обитава гористи местности.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Ястреб с жертва

Хищна птица, храни се предимно с дребни птици, като домашно врабче, скорец и др.Наблюдавани са възрастни и опитни ястреби, които си "играят" с малки птички високо във въздуха, като в тези случаи тази "игра" се превръща в смъртоносна за птичката.През размножителния период, както и други хищни птици, мъжкият ястреб подава във въздуха умъртвената от него жертва на женската, която се обръща в полет "по гръб" и хваща в ноктите си жертвата.Това подаване от своя страна представлява интересната любовна игра.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Силует в полет
Accipiter nisus

Гнезди по дърветата, като предпочита изоставени гнезда на вранови птици. Снася 4-6 яйца. Мъти 33 дни само женската, докато мъжкият се грижи за храната. Малките напускат гнездото на около 30 дневна възраст, когато са напълно оперени.Както при по-голяма част от грабливите птици се наблюдава канибализъм сред малките, което води до спад в числеността му. Годишно отглежда едно люпило.

Природозащитен статут[редактиране | редактиране на кода]

На територията на България е защитен вид.

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

Ястребите предпочитат да си почиват на някой клон и да дебнат, нападат от засада, за разлика от соколовите, които стоят дебнат от въздуха.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. BirdLife International Species factsheet: Accipiter nisus. // BirdLife International. Посетен на 2010-03-04.
  2. Червена книга на Република България. Малък ястреб. Посетен на 04 март 2012
  3. указано в: IOC World Bird List Version 8.2
  4. указано в: Clements Checklist of Birds of the World
  5. указано в: eBird Taxonomy v2018
  6. BirdLife International 2004. Accipiter nisus. В: IUCN 2007. 2007 IUCN Red List of Threatened Species. <www.iucnredlist.org>. Посетен на 23 юли 2008.