Домашно врабче

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Врабчови
HouseSparrow23.jpg
Домашно врабче
Passer-domesticus-001.jpg
Природозащитен статут
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Passeriformes Врабчоподобни
семейство: Passeridae Врабчови
род: Passer Врабчета
вид: P. domesticus Домашно врабче
Научно наименование
Уикивидове Passer domesticus
Linnaeus, 1758[2][3][4]
Разпространение
PasserDomesticusDistribution.png
врабчови в Общомедия
Passer domesticus domesticus

Домашното врабче (Passer domesticus) е дребна птица от семейство Врабчови (Passeridae), разред Врабчоподобни (Passeriformes).

Общи сведения[редактиране | редактиране на кода]

Дължина на тялото около 16 cm, размах на крилете 25 cm, тежи около 30 г. Един от най-многочислените видове птици. Има изразен полов диморфизъм, мъжкият е по-ярко оцветен и по-едър. Женската е с монотонно кафеникаво оперение. Неполовозрелите птици и от двата пола имат оперение подобно на женските. Домашното врабче е непрелетна пойна птица, макар че певческите му заложби са относително скромни.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Среща се по всички континенти, без Антарктида. Обитава всички типове човешки поселения, рядко се среща в дивата природа, където е изместено от сродния му вид Полско врабче.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Обитава всички типове постройки. Храната си търси по земята и по дърветата. Всеядна птица. Храни се със семена, плодове, дребни безгръбначни, насекоми, остатъци от човешка храна.

Обича да живее по борове, дъбове и брези. Храни се с червеи, трохи хляб, мравки, зърнени култури.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Домашното врабче е предимно моногамен вид, но често се наблюдава и полигиния.[5][6] Двойката често остава заедно през целия размножителен сезон, а понякога и за няколко години.[7] Врабчетата обаче често „изневеряват“ на половинките си и копулират и с други индивиди в резултат на което около 15% от яйцата са оплодени от мъжки извън брачната двойка.[8] Има сведения за кръстосване с полско врабче и испанско врабче, като мъжкият понякога привлича техните женски.

Гнезди в различни типове дупки, но е способно да изгради гнездото си и в клоните на дърветата. Дупките застила обилно със сламки, сухи растения, пух, пера от други птици. Ако е в клоните на дърво, гнездото е голямо и кълбовидно с отвор отстрани, сплетено от тънки клонки и сламки. Снася от 2 до 6 бели, изпъстрени с кафеникави, сиви и черни петънца яйца. Яйцата имат размери 23х15 мм. Мъти само женската или и двамата родители в продължение на 13 – 14 дни. Малките се излюпват голи, слепи и безпомощни. Родителите ги хранят предимно с насекоми и смлени на кашица семена. Малките напускат гнездото след около 17 дни и родителите ги хранят още 1 – 2 седмици. Малките имат жълта кожна гънка около местата, където се свързват горната и долната част на човката. В годината могат да отгледат 2 – 3 люпила. Полова зрелост настъпва обикновено след една година.

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

През втората половина на 20 век се отбелязва спадане в числеността на домашните врабчета, която се дължи на смяната на типа постройки, намаляването на обичайната храна за вида и др.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) BirdLife International. Passer domesticus. // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2012.1. International Union for Conservation of Nature, 2012. Посетен на 16 July 2012.
  2. указано в: IOC World Bird List Version 8.2
  3. указано в: Clements Checklist of Birds of the World
  4. указано в: eBird Taxonomy v2018
  5. Иванов, Божидар. Фауна на България. Т. 30. Aves. Част III (Passeriformes). София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2011. ISBN 978-954-322-470-8. с. 211 – 217.
  6. Anderson 2006, с. 136 – 138
  7. Anderson 2006, с. 136
  8. Anderson 2006, с. 141 – 145

Цитирани трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Anderson, Ted R.. Biology of the Ubiquitous House Sparrow: from Genes to Populations. Oxford, Oxford University Press, 2006. ISBN 0-19-530411-X.