Врабчоподобни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Врабчоподобни
HouseSparrow23.jpg
Домашно врабче (Passer domesticus)
Fringilla coelebs chaffinch male edit2.jpg
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
подклас: Neornithes Съвременни птици
инфраклас: Neognathae Същински птици
разред: Passeriformes Врабчоподобни
Научно наименование
Уикивидове Passeriformes
Linnaeus, 1758[1][2][3]
Обхват на вкаменелости
уозачий – настояще, 55–0 Ma
врабчоподобни в Общомедия

Врабчоподобни (Passeriformes) са най-големият разред в клас птици. Наброяват около 5400 вида, което означава, че около 65% от видовете птици принадлежат към този разред. Името си разредът носи от широко разпространения род врабчета (Passer). Характерни за разреда са добре развитите мускули на гласовия орган syrinx. Повечето представители на разреда са дребни, до средно големи. Най-едър е гарванът, който тежи около 1,5 кг, а най-дребни са някои видове нектарници, които тежат около 3 гр. В България най-дребните видове са кралчетата, с тегло 5 – 6 гр. Повечето видове имат добре изразен полов диморфизъм. Главният мозък и нервната система са добре развити, което ги прави един от най-високо еволюиралите разреди. Делят се като цяло на две групи, Tyranni (Тирановидни) и Passeri (врабчовидни, „пойни“ птици), като втората от своя страна се подразделя на Corvida (вранововидни) и Passerida (врабчововидни).

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Разпространени са по всички континенти, с изключение на Антарктида, но като цяло доминират в умерения и тропичния пояс. Много от видовете са прелетни. Животът им е тясно свързан с дърветата.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Дневни птици, много от видовете имат добре развито социално поведение. Живеят поединично и на колонии. Могат да бъдат всеядни, растителноядни и насекомоядни.

Имат един от най-интензивните метаболизми от всички животни – телесната им температура е с няколко градуса по-висока от тази на бозайниците и останалите птици.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Повечето от видовете са моногамни, но е сравнително широко застъпена и полигамията. Гнездата са едни от най-добре построените в птичия свят. Снасят от едно до петнадесет сравнително дребни, често изпъстрени с точки и петна яйца. Мътят от 10 до 45 дни. Обикновено и двамата родители строят или обзавеждат гнездото, мътят и се грижат за малките, които се излюпват голи и безпомощни. Родителите им се грижат за тях и ги възпитават известно време, след като напуснат гнездото.

Списък на семействата[редактиране | редактиране на кода]

Разред Врабчоподобни (Passeriformes) Linnaeus, 1758

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. указано в: IOC World Bird List Version 8.2
  2. указано в: IOC World Bird List Version 8.1
  3. указано в: IOC World Bird List Version 7.3