Врабчоподобни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
врабчоподобни
HouseSparrow23.jpg
Домашно врабче (Passer domesticus)
Класификация
империя: Eukaryota Еукариоти
царство: Animalia Животни
подцарство: Eumetazoa Еуметазоа
надтип: Deuterostomia Вторичноустни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
подклас: Neornithes Съвременни птици
инфраклас: Neognathae Същински птици
разред: Passeriformes Врабчоподобни
Научно наименование
Уикивидове Passeriformes
Linnaeus, 1758
Обхват на вкаменелости
уозачий – настояще, 55–0 Ma
врабчоподобни в Общомедия

Врабчоподобни (Passeriformes), наричани още и „пойни птици“, са най-големият разред в клас птици. Наброяват около 5 400 вида, което означава, че около 65% от видовете птици принадлежат към този разред. Името си разредът носи от широко разпространения род врабчета (Passer). Характерни за разреда са добре развитите мускули на гласовия орган syrinx. Повечето представители на разреда са дребни, до средно големи. Най-едър е гарванът, който тежи около 1,5 кг, а най-дребни са някои видове нектарници, които тежат около 3 гр. В България най-дребните видове са кралчетата, с тегло 5–6 гр. Повечето видове имат добре изразен полов диморфизъм. Главният мозък и нервната система са добре развити, което ги прави един от най-високо еволюиралите разреди. Делят се като цяло на две групи, Tyranni (Тирановидни) и Passeri (врабчовидни, „пойни“ птици), като втората от своя страна се подразделя на Corvida (вранововидни) и Passerida (врабчововидни).

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Разпространени са по всички континенти, с изключение на Антарктида, но като цяло доминират в умерения и тропичния пояс. Много от видовете са прелетни. Животът им е тясно свързан с дърветата.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Дневни птици, много от видовете имат добре развито социално поведение. Живеят поединично и на колонии. Могат да бъдат всеядни, растителноядни и насекомоядни.

Имат един от най-интензивните метаболизми от всички животни – телесната им температура е с няколко градуса по-висока от тази на бозайниците и останалите птици.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Повечето от видовете са моногамни, но е сравнително широко застъпена и полигамията. Гнездата са едни от най-добре построените в птичия свят. Снасят от едно до петнадесет сравнително дребни, често изпъстрени с точки и петна яйца. Мътят от 10 до 45 дни. Обикновено и двамата родители строят или обзавеждат гнездото, мътят и се грижат за малките, които се излюпват голи и безпомощни. Родителите им се грижат за тях и ги възпитават известно време, след като напуснат гнездото.

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

Като валидни подразреди са признати за момента следните четири:[1]

  1. Eurylami — Ширококлюни
  2. Menurae — Грачещи, Лиропашати
  3. Oscines — Пойни
  4. Tyranni — Тирановидни

Списък на семействата[редактиране | редактиране на кода]

  1. Acanthisittidae – Новозелански орехчета
  2. Aegithalidae – Дългоопашати синигери
  3. Alaudidae – Чучулигови
  4. Bombycillidae – Копринаркови
  5. Buphagidae – Волски птици
  6. Callaeatidae
  7. Cardinalidae – Кардиналови
  8. Certhiidae – Дърволазкови
  9. Cinclidae – Водни косове
  10. Cisticolidae
  11. Climacteridae
  12. Conopophagidae – Гъсеницоядови
  13. Corvidae – Вранови
  14. Cisticolidae – Пъстроопашати шаварчета
  15. Eurylaimidae – Ширококлюнови, Рогоклюнови
  16. Formicariidae – Птици мравояди
  17. Fringillidae – Чинкови
  18. Furnariidae – Пещарки
  19. Hirundinidae – Лястовицови
  20. Hypocolidae
  21. Sapayoidae, Incertae sedis
  22. Irenidae – Иренови
  23. Laniidae – Сврачкови
  24. Maluridae
  25. Melanocharitidae
  26. Meliphagidae – Медоядови
  27. Menuridae – Грачещи, Лироопашати
  28. Monarchidae
  29. Motacillidae – Стърчиопашкови
  30. Muscicapidae – Мухоловкови
  31. Nectariniidae – нектарници
  32. Oriolidae – Авлигови
  33. Orthonychidae
  34. Pachycephalidae
  35. Paramythiidae
  36. Pardalotidae
  37. Paridae – Синигерови
  38. Passeridae – Врабчови
  39. Petroicidae
  40. Peucedramidae
  41. Philepittidae – Филепитови
  42. Picathartidae
  43. Pittidae – Питови
  44. Pomatostomidae
  45. Ptilonorhynchidae – Беседкови птици
  46. Pycnonotidae – Булбулови
  47. Regulidae – Кралчета
  48. Rhinocryptidae – Тапаколови
  49. Rhipiduridae
  50. Sittidae – Зидаркови
  51. Sturnidae – Скорецови
  52. Sylviidae – Коприварчета, Славкови
  53. Thamnophilidae
  54. Timaliidae – Мустакати синигери
  55. Tyrannidae – Тиранови
  56. Vireonidae – Виреонови
  57. Zosteropidae – Белооки

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Врабчоподобни в ITIS