Горска зидарка
| Горска зидарка | ||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||
Linnaeus, 1758 | ||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||
| Горска зидарка в Общомедия | ||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Горската зидарка (Sitta europaea) е вид малка птица от разред Врабчоподобни (Passeriformes), която се среща навсякъде в умерените ширини на Европа и Азия, с изключение на Ирландия. Тя е един от най-разпространените и най-често срещаните представители на семейство Зидаркови (Sittidae).
Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]
Дължина на тялото – 14 cm. Къса опашка. Отгоре тялото е сиво на цвят, с черна ивица, минаваща през околоочната област. Единствено върховете на крайните опашни пера са бели. Гърлената област също е бяла, а коремната има кестеняв оттенък.
Брачната песен наподобява силно подсвиркване. Нерядко издава звънливи тонове: „тюи-тюи“.
Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]
Горската зидарка е постоянна птица за България, която обаче извършва сезонни вертикални миграции. През есента слиза от планините и заедно със синигери, кралчета и кълвачи обикаля равнинните гори и паркове, където се прехранва. През пролетта двойките отново се качват в планините по гнездовите си райони. Обитава широколистни гори (особено букови), където гнезди по стари дървета. Храни се с насекоми, семена и ядки. Горската зидарка е известна с навика си да забива различни ядки в дървесни пукнатини, след което да ги разчупва със здравата си човка. Освен това, тя има способността да слиза по стеблата на дърветата с главата надолу, а не само да се катери нагоре като дърволазките и кълвачите.
Горската зидарка е склонна да посещава хранилки за птици. В такива случаи тя става доста агресивна и пропъжда други видове.
Размножаване[редактиране | редактиране на кода]
Гнездата си разполага в дупки или пукнатини и ги застила с кора или трева. Входът към дупката може да бъде стеснен с добре оформена кална стена, която птицата изгражда с човката си. Именно затова я наричат „зидарка“.
Снася от пет до осем яйца – бели, с червеникави петънца.
Природозащитен статут[редактиране | редактиране на кода]
На територията на България е защитен вид.[2]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Sitta europaea (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
- ↑ Закон за биологичното разнообразие. // Посетен на 6 октомври 2021.