Горска зидарка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Горска зидарка
Sitta europaea europaea, Slottsskogen, Göteborg, Sweden 3.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Ръкоперки (Sarcopterygii)
клас:Птици (Aves)
разред:Врабчоподобни (Passeriformes)
семейство:Зидаркови (Sittidae)
род:Зидарки (Sitta)
вид:Горска зидарка (S. europaea)
Научно наименование
Linnaeus, 1758 г.
Разпространение
Sitta europaea distribution map.png
Горска зидарка в Общомедия
[ редактиране ]

Горската зидарка (Sitta europaea) е вид малка птица от разред Врабчоподобни (Passeriformes), която се среща навсякъде в умерените ширини на Европа и Азия, с изключение на Ирландия. Тя е един от най-разпространените и най-често срещаните представители на семейство Зидаркови (Sittidae).

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Дължина на тялото – 14 cm. Къса опашка. Отгоре тялото е сиво на цвят, с черна ивица, минаваща през околоочната област. Единствено върховете на крайните опашни пера са бели. Гърлената област също е бяла, а коремната има кестеняв оттенък.

Брачната песен наподобява силно подсвиркване. Нерядко издава звънливи тонове: „тюи-тюи“.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Горската зидарка е постоянна птица за България, която обаче извършва сезонни вертикални миграции. През есента слиза от планините и заедно със синигери, кралчета и кълвачи обикаля равнинните гори и паркове, където се прехранва. През пролетта двойките отново се качват в планините по гнездовите си райони. Обитава широколистни гори (особено букови), където гнезди по стари дървета. Храни се с насекоми, семена и ядки. Горската зидарка е известна с навика си да забива различни ядки в дървесни пукнатини, след което да ги разчупва със здравата си човка. Освен това, тя има способността да слиза по стеблата на дърветата с главата надолу, а не само да се катери нагоре като дърволазките и кълвачите.

Горската зидарка е склонна да посещава хранилки за птици. В такива случаи тя става доста агресивна и пропъжда други видове.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Гнездата си разполага в дупки или пукнатини и ги застила с кора или трева. Входът към дупката може да бъде стеснен с добре оформена кална стена, която птицата изгражда с човката си. Именно затова я наричат „зидарка“.

Снася от пет до осем яйца – бели, с червеникави петънца.

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

На територията на България е защитен вид.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Sitta europaea (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 18 януари 2020 г. (на английски)