Авлига
| Авлига | ||||||||||||||||||
 ♂ Авлига | ||||||||||||||||||
 ♀ Авлига | ||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||
(Linnaeus, 1758) | ||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||
| Авлига в Общомедия | ||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Евразийската авлига или само авлига[2] (Oriolus oriolus), наричана още златен кос, е един от дребните видове в разред Врабчоподобни. Дължина на тялото около 23 cm, размах на крилете 44 cm и тегло около 75 g. Оперението е красиво съчетано жълто-черно, човката е червена. Краката са сини.
Евразийската авлига е плашлива птица. Много трудно е да бъде доближена на по-малко от 20 m. Може да бъде позната по характерните кратки мелодични звуци, които издава.
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Гнезди в цяла Европа, Азия и северните части на Африка. Прелетна птица, по време на прелетите понякога изминава до 7000 км. Зимува в Централна и Южна Африка, Индия и по островите в Индийския океан. Обитава широколистните гори.
В България се среща почти повсеместно. Обитава окрайнините на горите, паркове, полезащитни пояси, лозови масиви и овощни градини и места с единични дървета.
Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]
Храни се с различни видове безгръбначни, гъсеници, насекоми, паяци. Когато имат възможност, ядат и плодове.
Размножаване[редактиране | редактиране на кода]
Моногамна птица. Гнездото си строи обикновено на голяма височина, от порядъка на 10 – 15 и повече метра. И двамата родители заедно строят гнездото в продължение на 5 – 10 дни. Снасят 3 – 6 бели, напръскани с кафеникави петънца яйца, които имат размери 30×21 мм. Мъти предимно женската в продължение на около 2 седмици. И двамата родители хранят малките и се грижат за тях. На втората седмица напускат гнездото и родителите продължават да ги хранят още около седмица.
Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]
В България е защитен вид, включен в Червената книга.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Oriolus oriolus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
- ↑ Закон за биологичното разнообразие. // Приложение № 3 към чл. 37 / Passeriformes. www.lex.bg. Посетен на 20 декември 2013.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Eurasian Golden Oriole | Oriolus oriolus (Linnaeus 1758). // Encyclopedia of Life. Посетен на 2022-10-06. (на английски)
|
|