Направо към съдържанието

Баба (планина)

Вижте пояснителната страница за други значения на Баба.

Баба
Βαρνούντας
Изглед от Големо езеро
Изглед от Големо езеро
40.9167° с. ш. 21.1667° и. д.
Местоположение на картата на Леринско
Общи данни
Местоположение Северна Македония
 Гърция
Част отПинд
Най-висок връхПелистер
Надм. височина2601 m
Баба в Общомедия

Баба или Баба планина (на гръцки: Βαρνούντας, Варнундас или Περιστέρι, Перистери, катаревуса: Βαρνούς, Варнус, на македонска литературна норма: Баба) е планина в северозападна Гърция и югозападната част на Северна Македония,[1] разположена на няколко километра западно от Битоля. Често се нарича и Пелистер или Перистер по името на нейния най-висок връх. Със своите 436 km2 тя е тринадесета, а според височината си (Пелистер, 2601 m) – трета планина в Северна Македония.

Баба се намира между Пелагония на изток и Преспанската котловина на запад. Северната граница на Баба е котловината на Гяваткол (1169 m), която я разделя с планината Бигла и с Облаковската планина, както и с малката Цапарска котловина. На юг планината продължава в Гърция. През нейния южен дял се простира западната част на северномакедоно-гръцката граница. Приблизително 65% от планинския масив на Баба се намира на територията на Северна Македония, останалите 35% са на територията на Гърция.

На юг планината граничи с Корбец (Трикларио) със седло на височина 1140 m. От Вич на югоизток я отделят Рулската река, Писодерският проход (1550 m) и река Сакулева.[1]

Името Варнус е възроденото антично име, употребява се от Страбон и други древногръцки автори.[2]

Баба е млада верижна планина. По своето тектонично състояние и състава на скалите Баба спада към геотектоничната група Западномакедонска зона. Масивът ѝ е най-южният дял на Родопската планинска система с алпийски характер. Планинското било е голо, извито, неразчленено и има дължина от 25 km. Баба е разделена на много хребети. Главният започва на север с върха Въртешка, а на юг завършва на територията на Гърция.

Застъпени са и ледникови релефни форми, които датират от плейстоцена, когато на високите склонове на Баба са се намирали глетчери. От глациалните форми са застъпени циркусни и морени. Циркуси има на надморска височина над 2000 m, а два от тях са пълни с вода – Големото и Малото езеро, които от населението са наречени Пелистерски очи. Големото езеро се намира на 2218 m н.в., с дължина 233 m, широчина 162 m и дълбочина 14,5 m. Малото езеро се намира на 2180 m и е с размери – 79 m дължина, 68 m широчина и 2,6 дълбочина. Техните басейни са оградени от морени. Друга релефна характеристика на Баба е Каменното море.

Планината има големи гори от дъбове, букови и други. Част е от Натура 2000 (1340003). Скалите са гранити и алувии.[1]

В местността Аналипси, източно от връх Солицито, на надморска височина от 950 m има малка хижа.[2]

Европейската пътека ва дълги разстояния E6, идваща от Преспа и Герман (1040 m), пресича ЮЗ-Ю част на Баба и преминава през малкото плато Мочара – 1960 m (между върховете Кьопанките и Уши), от шийката – 1900 m (между върховете Бела вода и Суватола), от шийката – 1960 m (между върховете Суватола и Бела вода), където има полуразрушен заслон, от върховете Плоча и Нова завършва при Писодерска Бигла (1550 m) за да продължи за Вич.[3]

Панорамен изглед от Баба планина

Най-високи върхове

[редактиране | редактиране на кода]

В планината има 24 върха над 2000 m.

ИмеИмеВисочинаМестоположение
ПелистерПелистер2601 m
Илинден2542 m
Два гробаДва Гроба2514 m
СтивСтив2468 m
ВетерницаВетерница2420 m
МузаМуза2351 m
ШирокаШирока2218 m
ГриваГрива2193 m
Кози каменКози Камен2182 m
Висока чукаВисока Чука2182 m
СкърковоСкрково2140 m
ВъртешкаВртешка2010 m
Бабин зъбБабин Заб1850 m
Маркова ногаМаркова Нога872 m
Света ПеткаСвета Петка; Κόργια Πέτρες, Μάρκο Κάμες, Μάρκο Κάμεν980 m – 900 m[2] Пирамида № 160
Марков каменМарков Камен; Αγία Παρασκευή783 m[2] Пирамида № 161
ПреслопПреслоп; Πρέσλοπ, Βίτελι, Βίτελ1314 m[2] Пирамида № 163
ГолематаГолемата; Γκολέματα1360 m[2] Пирамида № 164
РамнинатаРамнината; Ραμνινάτα1440 m[2] Пирамида № 165
Криви камен, Криви крайКриви Камен; Κρίβι Κάμεν, Κρίβι Κάμι, Κρίβι Κράϊ2149 m[1] Пирамида № 167
Гарван, Бояджиев връхГарван, Бојаџиев Врв; Δεσποτικό, Γκάρβανι, Γκάρβαν2330 m[1] Пирамида № 168
Стоп, РезинаΕλληνικό, Ρ. Ζάνα, Ρζιάνα, Στοπ2131 m[2]
БалтанБалтан; Μπαλτάν2119 m[1] Пирамида № 169
Цуце, АлейцаЦуце; Στρατ. Ντούρλος, Τσούτσε, Τσούτσα, Αλέϊτσα2120 m[2] Пирамида № 171
СтойоΒράχια, Στόγο1940 m[2] Пирамида № 172
СливеСливје; Κορομηλιά, Σλίβιε, Όχι1635 m (колона на 1610 m)[2] Пирамида № 173
СерноСерна; Σέλλα, Σέρνο, Σέρλο1420 m – 1360 m[2] Пирамида № 174
ГорникоΑνηφορικό, Γκορνικό2330 m[2] С над Буф
Бела водаΑνθοβούνι, Πενέριγα, Πινέριτσα, Μπένε Ριγάτα2108 m[2] СИ над Писодер
Горица тумбаΆνω Τούμπα, Κορτσά, Γκόρτσα Τούμπα2115 m[2] СЗ над Буф
Нешково чукатаΑρκούδα, Νέσκοβο Τσουκάτα1400 m – 1331 m[2] З над Буф
МечкаΑρκούδα, Ζμέτσικα, Μέτζικα1080 m[2] ЮИ над Раково
Братанов каменΓιάννου Χρήστου, Πρατονώφ Κάμεν1280 m[2]
ГаричетоΓκαριτσέτο, Κορίστοτο1493 m[2]
Човеко, ПреслопΓυμνό, Τσιόεκο, Πρέσλοπ1500 m[2]
Δενδρότοπος1222 m[2]
УшиΔίκορφο, Ούσι, Αυτιά2113 m[2] ЮИ над Герман, И над Щърково
Бела вода, СуватолаΕλάτια, Μπέλα Βόδα, Σουβατάλα2128 m[2] С над Писодер
УкалатаΚαλογερίτσα, Ουκαλάτα, Ουκάλατα1680 m[2]
Бела водаΚαλό Νερό, Μπέλα Βόδα, Μπέλα Βόντα2155 m[2] И над Щърково, СЗ над Писодер
Κάστρο, Κασάγια, Μέτωπα1840 m[2]
Кетко калеΚάστρο, Κέτκο Καλέ1207 m[2] ЮИ над Раково
Бигалока ОрницаΚαταφύγιο, Μπιγάλοκα Όρνιτσα, Μπίγκαλα1680 m[2]
КалеΚεδρώνας, Μπιγαλά, Καλέ1338 m[2] ЮИ над Щърково
КовчегΚιβωτός, Κοφτέκι, Κοφτσέκι1598 m[2] С над Буф, ЮЗ над Раково
КнойцатаΚνοϊτσάτα1967 m[2] З над Буф
КоцовоΚότσυφας, Κότσοβος1543 m[2] И над Герман
ГолинаΚούλινα, Γκολίνα, Κούλινο1260 m[2]
КострецΚούστα, Κάστρετς, Κοστρέτσι1431 m[2] ЮЗ над Буф
Κόφιλο, Γκόφιλος1505 m[2] СЗ над Желево
Бела водаΚρυονέρια, Μπέλα Βόδα1527 m[2] СИ над Арменско, ЮИ над Буф
Градче, КалеΚυρ. Ναλμπαντίδης, Γράϊτσε, Καλέ1022 m[2] Πελ
МазниΜαζί, Μάζνι, Μάδι, Μάξι1675 m[2] ЮИ над Рудари
Манов връхΜάνου Ράχη, Μάνου Βρόφ1714 m[2]
Ματωμένο, Κάρβο1372 m[2]
Μαύρη Πέτρα2090 m[2]
Μεγάλο Δένδρο1520 m[2]
НоваΠαπατσάμη, Νόβα1687 m[2]
Соличето, СолачетоΠαππούς, Σολίτσιτα, Σολίτσιτο, Σολάτσιτο1641 m[2] СЗ от Лерин
Главата кокошкаΠαύλου Κύρου, Γκλάβατα Κόκοσκα1300 m[2] З над Желево
Πελασγός, Πέλγος1354 m[2] ЮИ над Пъпли
ПлочаΠλάκα, Πλάτσα1816 m[2] И над Писодер
КьопанкитеΠοτίστρες, Μποτσάρα, Μοτσάρα, Μουτσάρα, Κιοπάνκιτε2065 m[2] ЮИ над Герман
Вакъфска кория, ПросовоΠροσήλιο, Βακάσκα Κόρεα, Βακάφσκα Κόριο, Πρόσοβο1040 m[2]
Свети ИлияΠροφήτης Ηλίας1414 m[2] С над Арменско
Свети ИлияΠροφήτης Ηλίας1170 m[2] С над Ръмби
Раковче, РовеникΡακοβίτη, Ρόβενικ1800 m – 1658 m[2] З над Раково
Под стена, Рамна ниваΡάχη, Πότστενα, Ράμνα Νίβα, Κρανιά1418 m[2] СИ от Щърково и ЮИ от Медово
Σκαμνιές1800 m – 1700 m[2]
СуваслаΣουβασλά1968 m[2]
Σπηλιά, Κεφόδο1060 m[2] И над Буф
Σπίθα1820 m – 1700 m[2] ЮИ над Герман
Σταυρός1480 m[2]
Голема ВъртешмаΣτροφές, Βαρτέσμα, Βαρτέσμα Γκόλενα1860 m[2] СЗ над Буф, ЮЗ над Раково
ТумбаΤούμπα2179 m[2] СЗ над Буф
Τρύπια Πέτρα1193 m[2] СЗ над Кабасница, З над Кладороби
Стано ниваΎψωμα Ανθ/γού Στεργιάδη Ζήση, Στάνο Νίβα1184 m[2] Ю над Раково
ЧукатаΎψωμα Υπολ/γού Γεροντάκου, Τσούκατα, Τσουκάτα1213 m[2] З над Кабасница
ЛескатаΦουντουκιές, Λέσκατα1230 m[2] ЮИ над Ръмби и СИ над Медово
ВардищаΦρουρός, Βάρδιστα1230 m[2] ЮЗ над Раково
КискатаΦτέρη, Κίσκατα1500 m – 1440 m[2]
БазтровицаΦτερούγες Νίκης, Μπασδροβίτσα, Μπανστροβίτσα1300 m – 1200 m[2] СЗ над Лерин
ЧовекоΧιονάτο, Τσόεκο1940 m[2]
ГорицаΆγιος Ιωάννης, Γκορίτσα, Γκορτσιά Αγ. Ιωάννου919 m[2] З от Ръмби, над западния бряг на Преспанското езеро
Велево гумноΚρατεριώτισσα, Βέλεο Γκόμνο, Ρακόφακα940 m[2] ЮЗ над Обсирина
ПетковецΛιοπύρι, Πέτκινετς, Πέτκοβετς960 m[2] СЗ от Щърково и ЮЗ от Медово
ВителΣφήνα, Βίτελι, Βίτελ920 m[2]
ЧукаΤσούκα922 m[2] СЗ над Кабасница, ЮЗ над Кладороби
Връх Бела вода (Кало Неро, 2055 m), сниман от Дева

От растителните съобщества най-голямо пространство заемат иглолистните гори, които се срещат на 1174 ха. В планината растат бяла мура (молика), ела, бор, бук, дъб и други растения. Фауната е представена от мечката (Ursus arctos), сърната (Capreolus capreolus), риса (Lynx Lynx), дивата коза (Rupicapra rupicapra), елена (Cervus elaphus), дивото прасе (Susscrofa), яребицата каменарка (Alectoris qraeca), златния орел (Aquila chrystaetos), скалолазката (Tichodroma muraria) и жълтоклюната гарга (Pyrrhocorax pyrrchocorax). От рибите значимо е присъствието на ендемичната пелистерска пъстърва (Salmo trutta peristericus).

Освен тези животни се срещат и много други видове растения, гъби, членестоноги, риби, птици, бозайници и т.н., част от които са ендемични.

Климатът на Баба е планински и като такъв е подходящ за планински туризъм. Туризмът започва да се развива между Първата световна и Втората световна война. Изградени са почивни станции, планински и спортни обекти, ски лифтове и писти.

На Баба е наречена улица в квартал „Модерно предградие“ в София (Карта).

  • Евгений Динчев, Петър Атанасов, Високите планини на Република Македония, Пътеводител, София, 1998.
  1. 1 2 3 4 5 6 Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος – Στερεά Ελλάδα – Θεσσαλία – Ήπειρος – Μακεδονία – Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 369. (на гръцки)
  2. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος – Στερεά Ελλάδα – Θεσσαλία – Ήπειρος – Μακεδονία – Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 370. (на гръцки)
  3. Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος – Στερεά Ελλάδα – Θεσσαλία – Ήπειρος – Μακεδονία – Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 372. (на гръцки)