Баба (планина)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Баба.

Баба
Изглед от Големо езеро
Изглед от Големо езеро
Macedonia relief location map.jpg
40.9167° с. ш. 21.1667° и. д.
Местоположение на картата на Република Македония
Общи данни
Местоположение Флаг на Република Македония Република Македония
Флаг на Гърция Гърция
Най-висок връх Пелистер
Надм. височина 2 601 m
Баба в Общомедия

Баба или Баба планина (на гръцки: Βαρνούντας, Варнундас или Περιστέρι, Перистери, катаревуса: Βαρνούς, Варнус) е планина, в северозападна Гърция и югозападната част на Република Македония, разположена на няколко километра западно от Битоля. Често се нарича и Пелистер или Перистер, въпреки че това е само името на нейния най-висок връх. Със своите 436 кв. км тя е тринадесета, а според височината си (Пелистер, 2 601 м) – трета планина в Република Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Баба се намира между Пелагония на изток и Преспанската котловина на запад. Северната граница на Баба е котловината на Гяваткол (1 169 m), която я разделя с планината Бигла, както и с малката Цапарска котловина. На юг планината продължава в Гърция. През нейния южен дял се простира западната част на македоно-гръцката граница. Приблизително 65% от планинския масив на Баба се намира на територията на Република Македония, останалите 35% са на територията на Гърция.

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Баба е млада верижна планина. По своето тектонично състояние и състава на скалите Баба спада към геотектоничната група Западно-македонска зона. Масивът ѝ е най-южният дял на Родопската планинска система с алпийски характер. Планинското било е голо, извито, неразчленено и има дължина от 25 км. Баба е разделена на много хребети. Главният започва на север с върха Въртешка, а на юг завършва на територията на Гърция.

Застъпени са и ледникови релефни форми, които датират от плейстоцена, когато на високите склонове на Баба са се намирали глетчери. От глациалните форми са застъпени циркусни и морени. Циркуси има на надморска височина над 2000 м, а два от тях са пълни с вода – Голямото и Малкото езеро, които от населението са наречени Пелистерски очи. Голямото езеро се намира на 2218 м н.в., с дължина 233 м, широчина 162 м и дълбочина 14.5 м. Малкото езеро се намира на 2180 м н.в. и е с размери – 79 м дължина, 68 м широчина и 2.6 м дълбочина. Техните басейни са оградени от морени. Друга релефна характеристика на Баба е Каменното море.

Панорамен изглед от Баба планина

Най-високи върхове[редактиране | редактиране на кода]

В планината има 24 върха над 2000 метра н.в. Най-известни са:

Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

От растителните съобщества най-голямо пространство заемат иглолистните гори, които се срещат на 1174 ха. В планината растат бяла мура (молика), ела, бор, бук, дъб и други растения. Фауната е представена от мечката (Ursus arctos), сърната (Capreolus capreolus), риса (Lynx Lynx), дивата коза (Rupicapra rupicapra), елена (Cervus elaphus), дивото прасе (Susscrofa), яребицата каменарка (Alectoris qraeca), златния орел (Aquila chrystaetos), скалолазката (Tichodroma muraria) и жълтоклюната гарга (Pyrrhocorax pyrrchocorax). От рибите значимо е присъствието на ендемичната пелистерска пъстърва (Salmo trutta peristericus).

Освен тези животни се срещат и много други видове растения, гъби, членестоноги, риби, птици, бозайници и т.н., част от които са ендемични.

Климат и туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Климатът на Баба е планински и като такъв е подходящ за планински туризъм. Туризмът започва да се развива между Първата световна и Втората световна война. Изградени са почивни станции, планински и спортни обекти, ски лифтове и писти.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Евгений Динчев, Петър Атанасов, Високите планини на Република Македония, Пътеводител, София, 1998.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония