Обсирено
| Обсирено Εθνικό | |
| — село — | |
 Изглед към Драгошкия манастир (вляво) и към Обсирено (вдясно) | |
  Обсирено  Обсирено  Обсирено | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Лерин |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 775 m |
| Население | 49 души (2021 г.) |
| Обсирено в Общомедия | |
О̀бсирено или О̀бсирина (на гръцки: Εθνικό, Етнико, катаревуса: Εθνικόν, Етникон, до 1927 година Οψίρινα, Опсирина[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 10 километра северозападно от демовия център Лерин (Флорина) и на 3 километра западно от Долно Клещино (Като Клинес) на Мала река, в подножието на планината Пелистер, в самия северозападен край на Леринското поле близо до границата със Северна Македония.
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В началото на XX век Обсирено е смесено българско-албанско село в Битолска каза. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Обсирено има 260 жители българи и 60 жители арнаути мохамедани.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Обсирина е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 60 къщи.[3]
В началото на XX век всички християнски жители на Обсирено са под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Обсирина има 208 българи патриаршисти гъркомани и в него работи гръцко училище.[4]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година селото остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Опцирина има 100 къщи славяни християни.[5] В 1927 година е прекръстено на Етнико, в превод национално.[6]
В 1981 година селото има 85 жители. Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“, като „македонският език“ в него е запазен отлично.[7]
- Преброявания
- 1981 - 85 жители
- 2001 - 71 жители
- 2011 - 58 жители
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Обсирено
Петрос Пупулкас (Πέτρος Πουπούλκας), гръцки андартски деец, местен първенец и ятак на капитан Вардас[8]- Теодорос Папулкас (Θεόδωρος Παπούλκας), гръцки андартски деец от трети клас[8]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 236.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 16. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 168-169. (на френски)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 20. (на сръбски)
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
- ↑ а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 168. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||||
