Направо към съдържанието

Арменово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Арменово
Αρμενοχώρι
Старото училище, днес Етнографски музей
Старото училище, днес Етнографски музей
Гърция
40.8017° с. ш. 21.4608° и. д.
Арменово
Западна Македония
40.8017° с. ш. 21.4608° и. д.
Арменово
Леринско
40.8017° с. ш. 21.4608° и. д.
Арменово
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемЛерин
Географска областПелагония
Надм. височина606 m
Население846 души (2021 г.)
Арменово в Общомедия

Арменово или Арменохор или членувано Арменòро (на гръцки: Αρμενοχώρι, Арменохори, катаревуса: Αρμενοχώριον, Арменохорион) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Леринското поле на река Сакулева (на гръцки Сакулевас), на 4 километра североизточно от демовия център Лерин (Флорина). Арменово е железопътна гара на линията Солун – Битоля.

Църквата в селото е „Свети Наум“.[1]

История

[редактиране | редактиране на кода]
Икона на Свети Наум Охридски от църквата „Свети Наум“ в Арменоро
Селска носия от Арменоро, типично за Мощенските села.
Праисторически находки, основно от разкопките край Арменово, в Леринския археологически музей

Край Арменово са открито праисторическо селище, което в 1962[2] и 1966 година е обявено за паметник на културата.[3]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Арменово е голямо, предимно българско село в Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Арминоръ като българско село.[4] В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Арменор като българско село.[5] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Арменохори (Arméno-khori), Мъгленска епархия, живеят 480 гърци.[6] В 1889 Стефан Веркович пише, че в Арменоро живеят 91 български семейства (446 души).[7] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Арменово (Arménovo) е посочено като село със 100 домакинства с 300 жители българи.[8]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Ерменово (Арменоро) има 780 жители българи и 125 жители турци.[9]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Арменор е смесено село българи, власи, албанци и турци в Леринската каза на Битолския санджак със 126 къщи.[10]

Селото в началото на XX век е разделено между Българската екзархия и Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Арменохор има 352 българи екзархисти и 424 патриаршисти и функционират българско и гръцко училище, основано в 1880 година.[11]

След 1900 година се засилва емиграцията на жителите на Арменоро в Америка, предимно в САЩ. Според българския търговски агент в Битоля Андрей Тошев към началото на 1904 година 60 души от селото са заминали на работа в Америка. Към първи март 1905 година е установено заминаването на още 19 души.[12]

При избухването на Балканската война десет души от Арменово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]
Мост на Сакулева при Арменово през Първата световна война
Сакулева при Арменово през Първата световна война
Експонати в Етнографския музей

По време на войната в селото влизат гръцки войски. След Междусъюзническата война селото остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Арменор има 120 къщи славяни християни и 30 къщи турци.[14] За кратко селото е освободено от части на Осма дивизия на българската армия по време на Леринската настъпателна операция през Първата световна война, за да бъде отново върнато в Гърция по Ньойския договор. След разгрома на Гърция в Гръцко-турската война в 1924 година турското население на Арменово се изселва и на негово място са заселени 20 семейства (58 души) гръцки бежанци от Понт. Според Тодор Симовски съотношението между местното население и потомците на понтийските гърци е 6 към 1.[15]

Според изследване от 1993 година селото е „местно-бежанско“ и в него „македонският език“ е запазен на средно ниво, а понтийският гръцки на ниско.[16]

Прекръстени с официален указ местности в община Арменово на 28 септември 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Мечкарица[17] Μετσικαρίτσα Аркудица Άρκουδιτσα[18] местност на СИ от Арменово[17]
Гусаица[17] Κουσάνιτσα Фтохохорафа Φτωχοχώραφα[18] местност на С от Арменово[17][17][19]
Гладно поле[19] Πλάβνα Πολε Потистика Ποτιστικά[18] местност на СЗ от Арменово[17]
Гусаица[17] Γκουσάϊτσα Лемос Λαιμός[18] река на С от Арменово[17][19][20]
Потоко[17] Ποτοκο Валтотопи Βαλτοτόπι[18] местност на С от Арменово[17]

Преброявания

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1920 – 871 жители
  • 1928 – 1045 жители, от които 151 гърци бежанци (36 семейства).[21]
  • 1940 – 1466 жители
  • 1951 – 1532 жители
  • 1961 – 1327 жители
  • 1971 – 1007 жители
  • 1981 – 1046 жители
  • 2001 – 1063 жители
  • 2011 – 986 жители

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Надгробна плоча на Димитри Табаков (1948 – 1955) от Арменоро, Леринско, в Мелбърн, Австралия
Родени в Арменово
  • Анастас (Αναστάσης), гръцки андартски деец, водач на четата на Каравитис[22]
  • Атанас Христов (1887 – 1913), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Седма кумановска дружина, убит в Междусъюзническата война на 6 юли 1913 година[23]
  • Дельо Колев, македоно-одрински опълченец, четата на Алексо Джорлев[24]
  • Дельо Нолев, македоно-одрински опълченец, четата на Алексо Джорлев[25]
  • Димитър П. Прусалков (? – 1925), български просветен деец
  • Ильо Кръстев, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[26]
  • Коста Лазаров (Косто), македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[27]
  • Лазар Христов, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[28]
  • Лазо Ефтов, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[29]
  • Настас Илов, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[30]
  • Настас Лазаров, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[31]
  • Петър Донев (1871 – ?), македоно-одрински опълченец, нестроева рота на Шеста охридска дружина[32]
  • Христо Мешков, свещеник, български активист в годините на Втората световна война, определен от гръцките власти в 1942 година като „български пропагандатор“ и „фанатик“[33]
Починали в Арменово
  • Никола Дунковски, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[34]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Ασυνήθιστοι ναοί στην περιοχή της Καστοριάς // Ιστορικά Καστοριάς, 16 Δεκεμβρίου 2019. Посетен на 29 януари 2020 г.
  2. ↑ ΥΑ 15794/19-12-1961 - ΦΕΚ 35/Β/2-2-1962 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2020-07-20. Посетен на 20 юли 2020 г.
  3. ↑ ΥΑ 2258/4-2-1966 - ΦΕΚ 175/Β/26-3-1966 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2023-04-10. Посетен на 20 юли 2020 г.
  4. ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 93.
  5. ↑ Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
  6. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 51. (на френски)
  7. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 320. (на руски)
  8. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 84 – 85.
  9. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 249.
  10. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 27. (на македонска литературна норма)
  11. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
  12. ↑ Миграционни движения на българите 1878-1912, т. 1, София 1993, с. 314, 397.
  13. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 827 (Арменохор) и 847 (Ерменово).
  14. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 20. (на сръбски)
  15. ↑ Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
  16. ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  17. ↑ а б в г д е ж з и к По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  18. ↑ а б в г д Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1779. (на гръцки)
  19. ↑ а б в Topografska Karta JNA 1: 50.000.
  20. ↑ Прекръстена и на Калиникиотико като част от община Горно Каленик.
  21. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  22. ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 164. (на гръцки)
  23. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 760.
  24. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 354. Вероятно идентичен с Дельо Нолев.
  25. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 520.
  26. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 387.
  27. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 403.
  28. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 771.
  29. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 258.
  30. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 318.
  31. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 404.
  32. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 247.
  33. ↑ Колектив. Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944. Том 4. София, Македонски научен институт, 2003. с. 406.
  34. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 199, л. 105
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Арменово&oldid=12518157“.