Арменово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Арменово
Αρμενοχώρι
Старото училище, днес Етнографски музей
Старото училище, днес Етнографски музей
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Лерин
Географска област Пелагония
Надм. височина 606 m
Население 1063 души (2001)
Арменово в Общомедия

Арменово или Арменохор или членувано Арменоро (на гръцки: Αρμενοχώρι, Арменохори, катаревуса: Αρμενοχώριον, Арменохорион) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония с 1063 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Леринското поле на река Сакулева (на гръцки Сакулевас), на 4 километра североизточно от демовия център Лерин (Флорина). Арменово е железопътна гара на линията Солун - Битоля.

История[редактиране | редактиране на кода]

Праисторически находки, основно от разкопките край Арменово, в Леринския археологически музей

Край Арменово са открити праисторически находки.

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Арменово е голямо, предимно българско село в Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииАрминор като българско село.[1] В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Арменор като българско село.[2] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Арменохори (Arméno-khori), Мъгленска епархия, живеят 480 гърци.[3] В 1889 Стефан Веркович пише, че в селото живеят 91 български семейства (446 души).[4] В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Арменово (Arménovo) е посочено като село със 100 домакинства с 300 жители българи.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Ерменово (Арменоро) има 780 жители българи и 125 жители турци.[6] Селото в началото на XX век е разделено между Българската екзархия и Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Арменохор има 352 българи екзархисти и 424 патриаршисти и функционират българско и гръцко училище, основано в 1880 година.[7]

След 1900 година се засилва емиграцията на жителите на Арменоро в Америка, предимно в САЩ. Според българския търговски агент в Битоля Андрей Тошев към началото на 1904 година 60 души от селото са заминали на работа в Америка. Към първи март 1905 година е установено заминаването на още 19 души.[8].

При избухването на Балканската война десет души от Арменово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Мост на Сакулева при Арменово през Първата световна война
Сакулева при Арменово през Първата световна война
Експонати в Етнографския музей

По време на войната в селото влизат гръцки войски. След Междусъюзническата война селото остава в Гърция. За кратко селото е освободено от части на Осма дивизия на българската армия по време на Леринската настъпателна операция през Първата световна война, за да бъде отново върнато в Гърция по Ньойския договор. След разгрома на Гърция в Гръцко-турската война в 1924 година турското население на Арменово се изселва и на негово място са заселени 20 семейства (58 души) гръцки бежанци от Понт. Според Тодор Симовски съотношението между местното население и потомците на понтийските гърци е 6 към 1.[10]

Според изследване от 1993 година селото е „местно-бежанско“ и в него „македонският език“ е запазен на средно ниво, а понтийският гръцки на ниско.[11]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1920 – 871 жители
  • 1928 – 1045 жители, от които 151 гърци бежанци (36 семейства).[12]
  • 1940 – 1466 жители
  • 1951 – 1532 жители
  • 1961 – 1327 жители
  • 1971 – 1007 жители
  • 1981 – 1046 жители

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Арменово
  • Flag of Greece.svg Анастас (Αναστάσης), гръцки андартски деец, водач на четата на Каравитис[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Христов (1887 – 1913), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Седма кумановска дружина, убит в Междусъюзническата война на 6 юли 1913 година[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Дельо Колев, македоно-одрински опълченец, четата на Алексо Джорлев[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Дельо Нолев, македоно-одрински опълченец, четата на Алексо Джорлев[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър П. Прусалков (? – 1925), български просветен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Ильо Кръстев, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Лазаров (Косто), македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Лазар Христов, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[19]
  • Flag of Bulgaria.svg Лазо Ефтов, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[20]
  • Flag of Bulgaria.svg Настас Илов, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[21]
  • Flag of Bulgaria.svg Настас Лазаров, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Донев (1871 – ?), македоно-одрински опълченец, нестроева рота на Шеста охридска дружина[23]
Починали в Арменово
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Дунковски, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[24]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.93.
  2. Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 51.
  4. Стефан Веркович. „Топографическо-этнографический очерк Македонии“. Санкт Петербург, 1889.
  5. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.84-85.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 249.
  7. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.176-177.
  8. Миграционни движения на българите 1878-1912, т. 1, София 1993, с. 314, 397.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.827 (Арменохор) и 847 (Ерменово).
  10. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
  11. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  12. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  13. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 164. (на гръцки)
  14. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.760.
  15. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.354. Вероятно идентичен с Дельо Нолев.
  16. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.520.
  17. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.387.
  18. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.403.
  19. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.771.
  20. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.258.
  21. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.318.
  22. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.404.
  23. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.247.
  24. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 199, л. 105
     Портал „Македония“         Портал „Македония