Арменово
|
Арменово Αρμενοχώρι |
|
|---|---|
 Старото училище, днес Етнографски музей |
|
  Арменово  Арменово |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Лерин |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 606 m |
| Население | 1063 души (2001) |
| Арменово в Общомедия | |
Арменово или Арменохор или членувано Арменòро (на гръцки: Αρμενοχώρι, Арменохори, катаревуса: Αρμενοχώριον, Арменохорион) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония с 1063 жители (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в Леринското поле на река Сакулева (на гръцки Сакулевас), на 4 километра североизточно от демовия център Лерин (Флорина). Арменово е железопътна гара на линията Солун - Битоля.
Църквата в селото е „Свети Наум“.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
.jpg)
Край Арменово са открито праисторическо селище, което в 1962[2] и 1966 година е обявено за паметник на културата.[3]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Арменово е голямо, предимно българско село в Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Арминор като българско село.[4] В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Арменор като българско село.[5] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Арменохори (Arméno-khori), Мъгленска епархия, живеят 480 гърци.[6] В 1889 Стефан Веркович пише, че в Арменоро живеят 91 български семейства (446 души).[7] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Арменово (Arménovo) е посочено като село със 100 домакинства с 300 жители българи.[8]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Ерменово (Арменоро) има 780 жители българи и 125 жители турци.[9] Селото в началото на XX век е разделено между Българската екзархия и Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Арменохор има 352 българи екзархисти и 424 патриаршисти и функционират българско и гръцко училище, основано в 1880 година.[10]
| Учители в гръцкото училище (1880 – 1912) | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Номер | Име | Име | Години | Околия | Селище |
| 1. | Панофтис Стоянис | Πανόφτσης Στογιάννης | 1880 – 1885 | Леринско | Върбени |
| 2. | Поп Йоанис Пройцис | Παπαϊωάννης Πρόϊτσης | 1885 – 1890 | Леринско | Арменово |
| 3. | Илияс Груйос | Ηλίας Γρουϊος | 1890 – 1892 | Леринско | Арменово |
| 4. | Атанасиос Янопулос | Αθανάσιος Γιαννόπουλος | 1892 – 1893 | Леринско | Лъжени |
| 5. | Поп Димитриос Стамболис | Παπαδημήτριος Σταμπουλής | 1893 – 1895 | Леринско | Росен |
| 6. | Йоанис Андреу | Ιωάννης Ανδρέου | 1896 – 1900 | Леринско | Арменско |
| 7. | Петрос Христу | Πέτρος Χρίστου | 1900 – 1902 | Леринско | Света Петка |
| 8. | Йоанис Теодосиу | Ιωάννης Θεοδοσίου | 1902 – 1904 | Леринско | Лерин |
| 9. | Двама учители | 1904 – 1910 | Кайлярско | Катраница | |
| 10. | Петрос Василиу | Πέτρος Βασιλείου | 1910 – 1912 | Битолско | Битоля |
След 1900 година се засилва емиграцията на жителите на Арменоро в Америка, предимно в САЩ. Според българския търговски агент в Битоля Андрей Тошев към началото на 1904 година 60 души от селото са заминали на работа в Америка. Към първи март 1905 година е установено заминаването на още 19 души.[11].
При избухването на Балканската война десет души от Арменово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
По време на войната в селото влизат гръцки войски. След Междусъюзническата война селото остава в Гърция. За кратко селото е освободено от части на Осма дивизия на българската армия по време на Леринската настъпателна операция през Първата световна война, за да бъде отново върнато в Гърция по Ньойския договор. След разгрома на Гърция в Гръцко-турската война в 1924 година турското население на Арменово се изселва и на негово място са заселени 20 семейства (58 души) гръцки бежанци от Понт. Според Тодор Симовски съотношението между местното население и потомците на понтийските гърци е 6 към 1.[13]
Според изследване от 1993 година селото е „местно-бежанско“ и в него „македонският език“ е запазен на средно ниво, а понтийският гръцки на ниско.[14]
Преброявания[редактиране | редактиране на кода]
- 1920 – 871 жители
- 1928 – 1045 жители, от които 151 гърци бежанци (36 семейства).[15]
- 1940 – 1466 жители
- 1951 – 1532 жители
- 1961 – 1327 жители
- 1971 – 1007 жители
- 1981 – 1046 жители
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Арменово
Анастас (Αναστάσης), гръцки андартски деец, водач на четата на Каравитис[16]
Атанас Христов (1887 – 1913), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Седма кумановска дружина, убит в Междусъюзническата война на 6 юли 1913 година[17]- Дельо Колев, македоно-одрински опълченец, четата на Алексо Джорлев[18]
- Дельо Нолев, македоно-одрински опълченец, четата на Алексо Джорлев[19]
- Димитър П. Прусалков (? – 1925), български просветен деец
- Ильо Кръстев, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[20]
- Коста Лазаров (Косто), македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[21]
- Лазар Христов, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[22]
- Лазо Ефтов, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[23]
- Настас Илов, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[24]
- Настас Лазаров, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[25]
- Петър Донев (1871 – ?), македоно-одрински опълченец, нестроева рота на Шеста охридска дружина[26]
- Починали в Арменово
- Никола Дунковски, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[27]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Диалектни текстове от Борешница и Арменохор в: Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София, 2003, стр. 114 – 144.
- ((el)) Официален сайт на дем Лерин.
- Христо Силянов. Писма и изповеди на един четник.
- Фолклорният музей в Арменово.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Ασυνήθιστοι ναοί στην περιοχή της Καστοριάς. // Ιστορικά Καστοριάς, 16 Δεκεμβρίου 2019. Посетен на 29 януари 2020 г.
- ↑ ΥΑ 15794/19-12-1961 - ΦΕΚ 35/Β/2-2-1962. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 20 юли 2020 г.
- ↑ ΥΑ 2258/4-2-1966 - ΦΕΚ 175/Β/26-3-1966. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 20 юли 2020 г.
- ↑ Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.93.
- ↑ Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 51.
- ↑ Стефан Веркович. „Топографическо-этнографический очерк Македонии“. Санкт Петербург, 1889, с.320.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.84-85.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 249.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.176-177.
- ↑ Миграционни движения на българите 1878-1912, т. 1, София 1993, с. 314, 397.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.827 (Арменохор) и 847 (Ерменово).
- ↑ Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
- ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 164. (на гръцки)
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.760.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.354. Вероятно идентичен с Дельо Нолев.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.520.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.387.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.403.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.771.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.258.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.318.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.404.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.247.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 199, л. 105
| |||||||||||||||||||||||
Портал „