Направо към съдържанието

Лъжени

Тази статия е за леринското село. За прилепското вижте Лажани. За охридското вижте Лъжани.

Лъжени
Μεσονήσι
— село —
Гърция
40.7917° с. ш. 21.4628° и. д.
Лъжени
Западна Македония
40.7917° с. ш. 21.4628° и. д.
Лъжени
Леринско
40.7917° с. ш. 21.4628° и. д.
Лъжени
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемЛерин
Географска областПелагония
Надм. височина606 m
Население166 души (2021 г.)
Лъжени в Общомедия

Лъжени (на гръцки: Μεσονήσι, Месониси, до 1926 година Λάζενη, Лазени[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.

Селото е разположено в Леринското поле на река Сакулева (на гръцки Сакулевас), на 6 километра източно от демовия център Лерин (Флорина).

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Лъжени е чисто българско село в Леринска каза, Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииЛежини като българско село.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Лайени (Layéni) е посочено като село с 80 домакинства и 200 жители българи.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 селото (Лажени) има 200 жители българи.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лъжен е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак с 65 къщи.[5]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лъжени (Lajani) има 336 патриаршисти гъркомани и функционира гръцко училище.[6]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година селото остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Лажени има 18 къщи славяни християни.[7] В 1926 година селото е прекръстено на Месонисион.[8]

Прекръстени с официален указ местности в община Лъжени на 28 септември 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Търно пътче[9][10] Τρενοπάτσε Краниес Κρανιές[11] река на Ю от Лъжени, вливаща се като десен приток в Сакулева над селото[9]
Зелица[12] или Зелицата[9] Ζελιτσάτα Кефалари Κεφαλάρι[11] местност на Ю от Лъжени[9] и алтернативно име на Търно пътче[12][13]
Гола Лека[12] Γκόλλα Λέκκα Флориниотико Φλωρινιωτικο[11] местност на СИ от Лъжени, на С от Песочница и на И от Арменово[12]
  • 1913 – 489 души
  • 1920 – 131 души
  • 1928 – 189 души
  • 1940 – 328 души
  • 1951 – 336 души
  • 1961 – 256 души
  • 1971 – 139 души
  • 2001 – 227 души
  • 2011 – 198 души
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 93.
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 84-85.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 249.
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 26. (на македонска литературна норма)
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
  7. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 20. (на сръбски)
  8. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  9. а б в г Flórina GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.
  10. Topografska Karta JNA 1: 50.000.
  11. а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1780. (на гръцки)
  12. а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  13. Прекръстена и като част от община Кучковени на Прасинорема.