Горно Каленик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Каленик.

Горно Каленик
Άνω Καλλινίκη
Гърция
40.8603° с. ш. 21.4525° и. д.
Горно Каленик
Западна Македония
40.8603° с. ш. 21.4525° и. д.
Горно Каленик
Леринско
40.8603° с. ш. 21.4525° и. д.
Горно Каленик
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Лерин
Географска област Пелагония
Надм. височина 580 m
Население 275 души (2011 г.)

Горно Кàленик (на гръцки: Άνω Καλλινίκη, Ано Калиники, до 1926 година Άνω Κάλενικ, Ано Каленик[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е на 10 километра североизточно от демовия център Лерин (Флорина) на 6 километра източно от Долно Клещино (Като Клинес) в северозападния край на Леринското поле близо до границата със Северна Македония.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Филорине от 1626-1627 година селото е отбелязано под името Каляник-и баля с 11 джизие ханета (домакинства).[2]

В XIX век Горно Каленик е чисто българско село в Леринска каза. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииКальник като българско село.[3] В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Горно Каленик като българско село.[4] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 в Каленик (Kalénik) е село с 90 домакинства и 254 жители българи.[5] В 1889 година Стефан Веркович пише, че в селото живеят 72 български семейства (364 души).[6] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Долно и Горно Каленик има 394 жители българи.[7]

След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[8] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 328 българи екзархисти.[9]

В първите дни на април 1908 година властта претърсва селото. Намерени са няколко пушки и револвери.[10]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През 1912 година по време на Балканската война в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата на следващата година Горно Каленик попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Горно Калник има 40 къщи славяни християни.[11] В 1926 година селото е прекръстено на Ано Калиники.[12]

Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“, като „македонският език“ в него е запазен отлично.[13]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 – 326 души
  • 1920 – 309 души
  • 1928 – 423 души
  • 1940 – 500 души
  • 1951 – 551 души
  • 1961 – 506 души
  • 1971 – 303 души
  • 1981 – 333 души
  • 2001 – 325 души
  • 2001 – 275 души

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Горно Каленик
  • Flag of Bulgaria.svg Ристо Шиката, деец на ВМОРО, роден в Горно или Долно Каленик, войвода на чета в района на Алексо Джорлев по време на Илинденско-Преображенското въстание[14]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Хил, П. Говорът на Каленик [Леринско]. – Die slavischen Sprachen (Salzburg), 1982, No 1, 33—38.
  • Hill, Р. The Dialect of Gorno Kalenik. Slavica Publishers. Columbus, Ohio, 1991, 255 p.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Άνω Κάλενικ -- Άνω Καλλινίκη
  2. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 332.
  3. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.93.
  4. Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
  5. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 84-85.
  6. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 321. (на руски)
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 249.
  8. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 125.
  9. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
  10. Одрински глас, брой 15, 20 април 1908, стр. 4.
  11. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 20. (на сръбски)
  12. „Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  13. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  14. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 146.
     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Гърция“         Портал „Гърция