Направо към съдържанието

Рахманли

Тази статия е за бившето село в Леринско. За селото в България, чието име до 1934 година е Рахманлии, вижте Розовец.

Рахманли
Ελεούσα
— село —
Гърция
40.9022° с. ш. 21.5175° и. д.
Рахманли
Западна Македония
40.9022° с. ш. 21.5175° и. д.
Рахманли
Леринско
40.9022° с. ш. 21.5175° и. д.
Рахманли
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемЛерин
Географска областПелагония
Надм. височина600 m
Населениеизселено души (1918 – 1941)

Рахманли, още Раманче, Рамалия или Армалия (на гръцки: Ελεούσα, Елеуса, до 1926 година Ραχμανλή, Рахманли[1]), е бивше село в Република Гърция.

Землището на Рахманли е разположено на територията на днешния дем Лерин (Флорина), област Западна Македония, на 22 километра североизточно от демовия център Лерин (Флорина) на 17 километра източно от Долно Клещино (Като Клинес), в северния край на Леринското поле на самата граница със Северна Македония.

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Рахманли е българско село в Леринска каза на Османската империя. В 1845 година руският славист Виктор Григорович минава през селото и описва Ромалія в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ като българско село.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Рахманли (Раманче) има 249 жители българи християни.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Рахманли е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак с 16 къщи.[4]

Цялото село е под върховенството на Българската екзархия.[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Раманли (Ramanli) има 128 българи екзархисти.[6]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година селото остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Рамаля (Рамаља) има 12 къщи славяни християни.[7] В 1926 година е прекръстено на Елеуса.[8]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 92, 93.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 249.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 25. (на македонска литературна норма)
  5. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
  7. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 21. (на сръбски)
  8. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012