Махала (дем Лерин)
| Махала Τροπαιούχος | |
| — село — | |
 Църквата „Свети Георги“ в Махала | |
  Махала  Махала  Махала | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Лерин |
| Географска област | Нередска планина |
| Надм. височина | 722 m |
| Население | 291 души (2021 г.) |
Мàхала (произношение на местния говор Мàала, на гръцки: Τροπαιούχος, Тропеухос, до 1929 година Μαχαλάς, Махалас[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в източните склонове на Нередската планина, на 7 километра южно от демовия център Лерин (Флорина) и на 3 километра югозападно от Кучковени (Перасма).
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В началото на XIX век френският консул при Али паша Янински Франсоа Пуквил отбелязва Махала (Machala) като „голямо българско село“.[2]
В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Махала като българско село.[3]
Според „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, жителите на Махала (Makhalá) са посочени като албано и бългороговорещи.[4]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Махала е посочено два пъти – веднъж като село Мала (Mala) в Леринска каза с 30 домакинства и 85 жители българи и втори път под името Махала (Mahala) като село в Костурска каза с 80 домакинства и 60 жители мюсюлмани и 240 българи.[5]
В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Маала живеят 600 турци и 110 арнаути мюсюлмани.[6]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Махала е албанско-турско село в Леринската каза на Битолския санджак със 70 къщи.[7]
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Махалас (Μαχαλᾶς), село в Леринската каза на Битолския санджак, има 509 мюсюлмани.[8]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През 1912 година през Балканската война Махала е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година попада в Гърция. Тогава селото е изгорено от гърците.[9] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Маала има 100 къщи турци.[10] В 1924 година турските му жители се изселват и на тяхно място са заселени 155 гърци бежанци от Източна Тракия и Мала Азия, но и местни жители от околните села.
В 1929 година селото е преименувано на Тропеухос.[11]
След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Наум Йовков, Димитър Донев, Сотир Пандов, Лазо Мичов, Костадин Пеов, Ристо Марков, Петре Германчев, Васил Римпанов, Никола Трендов, Илия Стойчев.[12]
Селото празнува на Свети Георги, празникът на едноименната църква, построена в 1910 година. Други църкви са параклисите „Свети Георги“ и „Света Петка“.[13]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Айдън Чаир[14] | Άϊντίν Τσαΐρ | Воскотопия | Βοσκοτόπια[15] | местност на С от Махала по река Малечка[14] |
| Малечка[14][16] | Μάλτσκα | Рема ту Тропеуху | Ρέμα του Τροπαιούχου[15] | реката на Махала, десен приток на Сакулева[14] |
| Пирхос[14] | Πύρχος | Пиргос | Πύργος[15] | връх във Вич на ЮЗ от Махали и на СИ над Крапешино[14] |
| Църновал[14][17] | Τσερνούβαλι | Маври Корифи | Μαύρη Κορυφή[15] | връх във Вич на З над Махала (978,6 m)[14] |
Преброявания
[редактиране | редактиране на кода]- 1913 – 300 жители
- 1920 – 450 жители
- 1928 – 430 жители
- 1940 – 665 жители
- 1951 – 664 жители
- 1961 – 552 жители
- 2001 – 371 жители
- 2011 – 323 жители
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Махала
Атанасиос Германидис (р. 1951), гръцки политик
- Български общински съвет в Махала в 1941 година
Наум Йовков- Димитър Донев
- Сотир Пандов
- Лазо Мичов
- Костадин Пеов
- Ристо Марков
- Петре Германчев
- Васил Римпапов
- Никола Трендов
- Илия Стойчев[12]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ F.Pouqueville. "Travels in Epirus, Albania, Macedonia, and Thessaly", London: Printed for Sir Richard Phillips and Co, 1820, р. 85. // Архивиран от оригинала на 27 септември 2007. Посетен на 28 януари 2009.
- ↑ Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
- ↑ Aravandinos, P. Etnographische karte von Epirus. Berlin, D. Reimer, [1878]. (на немски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 82 – 83, 110 – 111.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 250.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 27. (на македонска литературна норма)
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία : εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Εν Αθήναις, Εκ του τυπογραφείου "Νομικής", 1910. σ. 90. (на гръцки)
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 – 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 172.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 20. (на сръбски)
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- 1 2 Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония : мит или реалност. София, Македонски научен институт, 1996. ISBN 9789548187275. с. 490.
- ↑ Официален сайт на бившия дем Кучковени[неработеща препратка]
- 1 2 3 4 5 6 7 8 По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
- 1 2 3 4 Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1781. (на гръцки)
- ↑ Topografska Karta JNA 1:100 000.
- ↑ Flórina GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.[неработеща препратка]
| |||||||||||||||||||||||
