Махала (дем Лерин)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Махала
Τροπαιούχος
— село —
Църквата „Свети Георги“ в Махала
Църквата „Свети Георги“ в Махала
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Лерин
Географска област Нередска планина
Надм. височина 722 m
Население 323 души (2011 г.)

Мàхала (произношение на местния говор Мàала, на гръцки: Τροπαιούχος, Тропеухос, до 1929 година Μαχαλάς, Махалас[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в източните склонове на Нередската планина, на 7 километра южно от демовия център Лерин (Флорина) и на 3 километра югозападно от Кучковени (Перасма).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В началото на XIX век френският консул при Али паша Янински Франсоа Пуквил отбелязва Махала (Machala) като „голямо българско село“.[2]

В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Махала като българско село.[3]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Махала е посочено два пъти – веднъж като село Мала (Mala) в Леринска каза с 30 домакинства и 85 жители българи и втори път под името Махала (Mahala) като село в Костурска каза с 80 домакинства и 60 жители мюсюлмани и 240 българи.[4]

В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Маала живеят 600 турци и 110 арнаути мюсюлмани.[5]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През 1912 година през Балканската война Махала е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година попада в Гърция. Тогава селото е изгорено от гърците.[6] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Маала има 100 къщи турци.[7] В 1924 година турските му жители се изселват и на тяхно място са заселени 155 гърци бежанци от Източна Тракия и Мала Азия, но и местни жители от околните села.[8]

В 1929 година селото е преименувано на Тропеухос.[9]

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Наум Йовков, Димитър Донев, Сотир Пандов, Лазо Мичов, Костадин Пеов, Ристо Марков, Петре Германчев, Васил Римпанов, Никола Трендов, Илия Стойчев.[10]

Селото празнува на Свети Георги, празникът на едноименната църква, построена в 1910 година. Други църкви са параклисите „Свети Георги“ и „Света Петка“.[11]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 – 300 жители
  • 1920 – 450 жители
  • 1928 – 430 жители
  • 1940 – 665 жители
  • 1951 – 664 жители
  • 1961 – 552 жители
  • 2001 – 371 жители
  • 2011 – 323 жители

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Махала
Български общински съвет в Махала в 1941 година
  • Flag of Bulgaria.svg Наум Йовков
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Донев
  • Flag of Bulgaria.svg Сотир Пандов
  • Flag of Bulgaria.svg Лазо Мичов
  • Flag of Bulgaria.svg Костадин Пеов
  • Flag of Bulgaria.svg Ристо Марков
  • Flag of Bulgaria.svg Петре Германчев
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Римпапов
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Трендов
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Стойчев[10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μαχαλάς -- Τροπαιούχος
  2. F.Pouqueville. "Travels in Epirus, Albania, Macedonia, and Thessaly", London: Printed for Sir Richard Phillips and Co, 1820, р. 85.
  3. Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
  4. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 82-83, 110-111.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 250.
  6. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.172
  7. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 20. (на сръбски)
  8. Симовски, Тодор. „Населените места во Егејска Македонија“, Скопје 1998.
  9. „Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  10. а б Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност. София, Македонски научен институт, 1996. ISBN 954-8187-27-2. с. 490.
  11. Официален сайт на бившия дем Кучковени[неработеща препратка]
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония