Долно Каленик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други значения на Каленик.

Долно Каленик
Κάτω Καλλινίκη
Църквата „Свети Димитър“
Църквата „Свети Димитър“
Гърция
40.8647° с. ш. 21.4663° и. д.
Долно Каленик
Западна Македония
40.8647° с. ш. 21.4663° и. д.
Долно Каленик
Леринско
40.8647° с. ш. 21.4663° и. д.
Долно Каленик
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Лерин
Географска област Пелагония
Надм. височина 588 m
Население 145 души (2001)
Долно Каленик в Общомедия

Долно Каленик (на гръцки: Κάτω Καλλινίκη, Като Калиники, до 1926 година Κάτω Κάλενικ, Като Каленик[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония със 145 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на левия бряг на Стара река (Палио Рема) на 11 километра североизточно от демовия център Лерин (Флорина) и на 7 километра източно от Долно Клещино (Като Клинес), в северозападния край на Леринското поле близо до границата със Северна Македония.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Долно Каленик е чисто българско село в Леринска каза. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииКальник като българско село.[2] В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Долно Каленик като българско село.[3] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, в Каленик (Kalénik) има 90 домакинства с 254 жители българи.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Горно и Долно Каленик има 394 жители българи.[5] След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[6] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 120 българи екзархисти.[7]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През 1912 година по време на Балканската война в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година то попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Долно Калник има 15 къщи славяни християни.[8] След Гръцко-турската война в селото са заселени 24 бежанци от Понт. В 1928 година Каленик (Горно и Долно) е представено като смесено местно-бежанско с 24 бежански семейства с 88 души.[9] В 1926 година селото е прекръстено на Като Каленик.

Според изследване от 1993 година селото е смесено „бежанско-славофонско“, като „македонският език“ и понтийският гръцки в него са запазени на средно ниво.[10]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 – 120 души
  • 1920 – 127 души
  • 1928 – 253 души
  • 1940 – 368 души
  • 1951 – 315 души
  • 1961 – 255 души
  • 1971 – 226 души
  • 1981 – 125 души

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Долно Каленик
  • Flag of Bulgaria.svg Ристо Шиката, деец на ВМОРО, роден в Горно или Долно Каленик, войвода на чета в района на Алексо Джорлев по време на Илинденско-Преображенското въстание[11]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Хил, П. Говорът на Каленик [Леринско]. – Die slavischen Sprachen (Salzburg), 1982, No 1, 33 – 38.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.93.
  3. Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
  4. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 84 – 85.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 249.
  6. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 125.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176 – 177. (на френски)
  8. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 20. (на сръбски)
  9. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  10. Riki Van Boeschoten. „Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)“
  11. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 146.
     Портал „Македония“         Портал „Македония